Шофирането с превишена скорост у нас е напът да стане практически невъзможно без глоба. Всички 272 контролни точки на тол системата в България ще започнат да засичат и моментната скорост на автомобилите.
Време и календари
Радикалната мярка ще стане факт след приемането на необходимите законодателни промени в рамките на новия Национален план за пътна безопасност, който трябва да бъде финализиран до края на август 2026 г.
Черната статистика от началото на годината показва, че промяната е спешна: само за първите шест месеца при пътни инциденти в страната са загинали 219 души – стряскащ ръст от над 17% спрямо същия период на 2025 г.
Планът на кабинета: Единен супер-орган за контрол
Темата за разширяването на правомощията на Националното тол управление бе сред акцентите на заседанието на Министерския съвет днес, 15 юли 2026 г. Правителството работи по мащабна реформа – създаването на единен контролен орган. Той ще обедини капацитета и ресурсите на няколко ключови структури:
- Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ДАИ)
- Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ)
- Националното тол управлениеИстория
Технологичният капан: Сигнал за нарушение до 3 секунди
Технически камерите на ТОЛ системата имат възможност да засичат скорост от години, но досега това не се случваше заради липса на държавна сертификация и законови пречки.
След приемането на новите текстове, данните от всички 272 точки ще се споделят в реално време в обща мрежа между МВР, НАП, Агенция „Митници“ и Автомобилна администрация.
Информацията за преминаващите превозни средства ще се съхранява в продължение на една година. При засичане на превишена скорост, системата ще генерира и изпраща сигнал към патрулите на пътя в рамките на едва 3 секунди.
Кантари в асфалта срещу претоварени камиони
Паралелно с контрола на скоростта, държавата затяга примката и около тежкотоварния трафик. Вече се планира разширяване на мрежата от вградени в пътното платно автоматични кантари.
Към момента 100 от общо 272-те контролни точки разполагат с тази технология за измерване на теглото в движение. Целта е претоварените камиони да бъдат спирани незабавно, преди да са нанесли необратими щети по и без това разбития асфалт.
| Проблем в цифри | Финансово изражение |
| Загуби от некоректни превозвачи (със скрити номера) | ~40 млн. лева годишно |
| Неизползвани средства във Фонда за безопасност (по одит на Сметната палата) | Над 523 млн. лева |
Критики: „Половинчат подход“ на парче?
Въпреки амбициозните планове на властта, пътни експерти и браншови организации изразиха сериозен скептицизъм. Според тях непрекъснатото затягане на контрола върху скоростта чрез камери е „в най-добрия случай половинчат подход“, който лекува симптомите, но не и болестта.
Критиците подчертават, че безопасността по пътищата зависи от три еднакво важни стълба, които в момента се игнорират:
- Качеството на инфраструктурата: Лошата маркировка, дупките и опасните завой остават без внимание.
- Обучението на шофьорите: Нужна е реформа в шофьорските курсове и по-високи критерии при изпитите.
- Техническото състояние на колите: Контролът по време на годишните технически прегледи все още е формален.
Експертите настояват и за много по-сериозни мерки срещу шофирането под въздействието на алкохол и наркотици, както и за реални санкции за рискови маневри и агресивно поведение на пътя – нарушения, които камерите за скорост трудно могат да уловят.
