Българите имат право на най-късия платен отпуск, работната им седмица е една от най-дългите, а заплатите са най-ниските в целия Европейски съюз. Това показват справки в европейската статистическа служба Евростат за миналата година.
20 работни дни в годината е предвиденият от българския Кодекс на труда задължителен отпуск.
Допуска се бонус от 5 работни дни при работа на ненормирано работно време или при опасни за здравето професии, които се определят с постановление на Министерския съвет. По-голям размер на платения отпуск може да се уговори в колективните трудови договори или в индивидуалните. В статистиката на ЕС влиза само регламентираният от държавите отпуск.
20 работни дни отпуск на година всъщност е минималният за целия ЕС. Толкова е отпускът в Гърция. Той обаче нараства с натрупването на трудов стаж и може да достигне до 25 работни дни.
В Румъния гарантираната от държавата годишна почивка е между 21-25 дни, а в Нидерландия – между 23-27.
В Словения отпускът също е колкото при нас, но имат и 15 дни допълнително при специални условия. 20 дни е и в Кипър, но те също добяват още 9 при повече стаж. В Полша почиват с два дни повече от нас, а в Чехия и Унгария – с пет.
В Хърватия отпускът варира в зависимост от стажа и е между 20 и 30 работни дни годишно.
Естония пък е държавата с най-висок отпуск в целия съюз.
Там той е 35 работни дни. В Люксембург е 32 дни. С два дни повече получават хората над 50, а право на 36 дни имат тези над 55 г.
30 дни е размерът на платения годишен отпуск в Германия.
В Италия също е предвиден отпуск от 30 дни на година, но след три години стаж той става 32.
Скандинавските държави също дават право на много големи отпуски. В Швеция размерът на платения годишен отпуск е между 28 и 35 работни дни, а във Финландия – между 30-38 дни. Докато в Дания е 30.
България има и една от най-дългите работни седмици в Европа. У нас тя е 40 часова.
По-дълга е само в Германия, където се работи с час повече от нас.
Още 11 държави в ЕС работят по 40 часа в седмицата. Това са Полша, Румъния, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург, Австрия, Малта, Хърватска и Естония.
Най-къса е във Франция, Дания и Португалия, където се работи по 35 часа в седмицата. В Италия и Нидерландия се трудят с час повече от тях.
Средната продължителност на трудовия живот за мъжете в ЕС е 38,2 години.
Под 1000 евро на месец взимат в още 12 страни, но минималните доходи там са доста по-високи от нашите, показва статистиката от януари.
В Латвия работниците на минимална заплата получават 500 евро, в Румъния – 515 евро, а в Унгария – 542 евро.
Между 624 евро и 655 евро е в Хърватия, Словакия, Чехия, Естония и Полша. В Литва е 730 евро, а Гърция – 774 евро, докато в Малта минималната сума е 792 евро, а в Португалия – 823 евро.
В Словения е 1074 евро, докато в Испания тя е била 1126 евро. Във Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Ирландия най-ниското заплащане е над 1500 евро.
Най-високата минимална заплата е в Люксембург – 2 257 евро, или там получават шест пъти повече от нас. Минимална заплата няма в Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция.
Ако се анулират ценовите различия в страните членки, то минималната работна заплата ще варира от 604 евро в стандарт на покупателна способност в България до 1707 евро в стандарта на покупателна способност в Люксембург. Така разликата между нашите заплати се стопява двойно, показват данните на Евростат към януари 2022 г.
В групата с минимална работна заплата над 1000 евро в стандарт на покупателна способност влизат Румъния, Португалия, Малта, Хърватия, Гърция, Унгария, Чехия, Естония, Словакия, Латвия и България. А останалите вземат над 1000 евро.
“Данните от НСИ показват, че “брутната добавена стойност на един зает” у нас през 2021 г. е нараснала с 11,3%, или това прави произведена продукция на стойност около 19,20 лева на отработен час от всеки работещ. При пет работни дни в седмицата по 8 ч това прави 168 ч в месец с 21 работни дни. Ако умножим 19,20 лв. по 168 ч, се получава сума в размер на 3225 лв. И така средната заплата за 2021 г. е 1530 лв., а общите разходи на работодателя са в размер на 1820 лв., добавяйки и осигуровките за негова сметка. Разликата е 1405 лв. С две думи, работещите у нас получават около 56% от размера на БДС на един зает”, обясни във Фейсбук главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Най-продължителен е трудовият живот в Нидерландия – 42,5 години. Следват Швеция с 42,3 години и Дания с 40,3 години.
