Българското фолклорно изкуство загуби един от най-големите си стълбове и пазители. На 95-годишна възраст тази неделя почина легендарният народен музикант и виртуозен акордеонист Димитър Стойков, съобщиха от БНР.
Видният творец, чийто живот бе изцяло отдаден на музиката, бе удостоен и със званието „Почетен гражданин на Варна“ за изключителния си принос към българската култура.
Музиката като родово наследство и първите стъпки
Роден в семейство с дълбоки музикални корени — с дядо гъдулар, баща кавалджия, чичовци гайдари и майка народна певица — Стойков често обичаше да казва: „Музикантите не се създават, те се раждат.“
Пътят му към големия акордеон обаче преминава през редица лишения:
Първата хармоника: Още като ученик в 6. клас той работи на смени в стъкларската фабрика в местността Гебедже, за да си купи първата стара хармоника, която по-късно семейството продава заради безпаричие.
Сбъднатата мечта: Едва през 1955 г. (на 24-годишна възраст) той успява да си купи истински акордеон и започва денонощно да свири предадения от баща му репертоар.
Златният период в Радио Варна и богатото наследство
През същата 1955 г. на Димитровден (8 ноември) той прави и първите си студийни записи в Радио Варна, които излизат в ефир на 1 декември. Именно варненското радио се превръща в негов професионален дом и го изгражда като завършен инструменталист.
Творческата му кариера оставя незаличима следа в българската музикална история:
- Златен медал: Носител на златен медал от Втория републикански фестивал (1964 г.).
- Богата дискография: Издава 6 дългосвирещи и 7 малки плочи, 2 компактдиска и десетки радиозаписи.
- Емблематични произведения: В историята остават соловите му изпълнения на „Калимановско хоро“, „Памукчийска ръченица“, „Джоката“, „Хоро на пояс“ и „Микино хоро“.
„Музиката е душата и сърцето ми“, казваше приживе акордеонистът, който до последния си дъх остана верен на българската народна традиция.
