Разследването срещу софийската банда на „Калашниците“, която попадна под лупата на властите след кървавата гонка с 4 жертви на „Челопешко шосе“, навлиза в зловеща фаза. Популярната журналистка Калина Паскалева извади на бял свят шокиращата изповед на Д.А. – една от основните жертви на насилие, проституция и рекет, държана с години в робство от знакова фигура в групировката, известен като Симо Ескобар.
Разказът разплита не само схемата за трафик на жени, но и брутални съмнения за корупция по високите етажи на СДВР.
Психологическият капан „Lover Boy“ и ценоразписът на греха
Всичко започва като класическа романтична приказка. Симо Ескобар прилага метода „lover boy“ – представя се за любящ партньор, грижи се за детето на Д.А. от предишна връзка, купува подаръци и печели пълното ѝ доверие. След като я вкарва в емоционална зависимост, я принуждава да започне да проституира „временно“ по хотели и адреси.
От този момент приказката се превръща в денонощен ад с бой, заплахи пред детето ѝ и брутално изнудване с тайни клипове и голи снимки. На фона на този тормоз майката на момичето развива онкологично заболяване.
Огромните суми от плътската експлоатация са отивали директно в джоба на сводника:
- Дневна печалба: Между 200 и 3000 евро на ден от една жена.
- Официална тарифа: 100 евро за 30 минути и 150 евро за един час.
- Пълно обиране: Момичето не е работило на процент – Симо е прибирал всеки лев, оставяйки ѝ само храна и дрехи, за да изглежда добре за клиентите.
Симо Ескобар е контролирал бизнеса чрез Barber Shop в Студентски град (записан на името на дядо му). По терените в София, Пловдив, Варна и Бургас той е поставял скрити камери, с които е заснемал богати клиенти. По този начин бандата ги е изнудвала със секс компромати и лукс рекет, като успоредно с това Ескобар е доставял кокаин по стаите и е въртял схема с фалшиви шофьорски книжки.
Абсурдът в ГДБОП: „Извинете, изтекоха ни показанията“
Най-скандалният момент в разследването на Паскалева удря директно по правоохранителните органи. Оказва се, че Д.А. и още две момичета събират смелост и подават официална жалба в ГДБОП още през 2022 година. Последвал е пълен институционален провал.
По думите на жертвата, Симо Ескобар е дясната ръка на Чочко – тарторът на „Калашниците“, който се ползва със статут на официален информатор на СДВР. Благодарение на този „полицейски чадър“, бандата е знаела всяка стъпка на антимафиотите.
„Чочко и Симо имат дебели връзки в полицията. Знаеха точния час на акцията. Симо скри специалните телефони (с които преправяха гласовете си на женски и детски) точно 3 часа преди удара. Най-ужасното е, че моите тайни показания, дадени пред съдия, бяха разкрити и прочетени от Симо. От ГДБОП след това просто ми се извиниха, че не знаят как е изтекла информацията!“, споделя ужасената Д.А.
МВР мълчи, Калина Паскалева с 10 неудобни въпроса
Журналистката разкрива, че при неофициално запитване до отдел „Наркотици“ в СДВР дали „Калашниците“ изобщо са разследвани през годините, отговорът е бил кратък: „Не“. По време на официалния брифинг на МВР след акцията в Ботунец на 14 юни, имената на Чочко и Симо Ескобар бяха умишлено спестени на обществото.
Калина Паскалева завършва разследването си с 10 брутални въпроса към ръководството на МВР, ГДБОП и СДВР, настоявайки да се изясни:
1 . Ако дадена престъпна мрежа е действала на територията на България, кой носи отговорност, че тя е могла да работи толкова дълго?
2. Има ли данни лица от криминалния контингент да са използвани като информатори на полицията? Ако да – как МВР гарантира, че информаторските отношения не се превръщат в чадър над престъпна дейност?
3. Проверявана ли е информацията за евентуално изтичане на оперативни данни към заподозрени лица преди акции?
4. Колко жертви трябва да подадат сигнали, преди институциите да приемат, че има системен проблем?
5. Има ли риск обществото да вижда поредна „успешна акция“, която след месеци да приключи без осъдителни присъди?
6. Колко струва на държавата една такава акция – хора, техника, време – и какъв е измеримият резултат за гражданите?
7. Ако престъпни групи могат да съществуват години наред, докато жертвите се страхуват да говорят, не е ли това доказателство за институционален провал?
8. Кой контролира полицаите, които работят с информатори, за да не се стига до ситуация, в която държавата защитава собствените си източници вместо жертвите?
9. Има ли вътрешни проверки срещу служители, които евентуално са били близки до лица от криминалния контингент?
10. Акцията от 14 юни срещу “Калашниците” в Ботунец беше ли част от дълго разследване с конкретна доказателствена база, или беше реакция след обществен натиск и медиен интерес?“
Очаква се втората част на разследването, в която жертвата ще разкрие конкретните тарифи, с които престъпниците са плащали на корумпирани ченгета за своята свобода.
