Спешни фискални мерки и сериозни реформи в данъчно-осигурителната система планира правителството от 1 август 2026 г. При представянето на новия проектобюджет финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев обяви, че хазната се намира в трудно състояние заради натрупани макроикономически дисбаланси. Основната цел на кабинета е да свие рекордната дупка в бюджета от 7,4% на 5,7% още до края на настоящата година, с хоризонт за падане под границата от 3% до 2028 г.
По-скъпи винетки и революция при чиновниците
Пакетът от извънредни мерки, които влизат в сила в разгара на лятото, предвижда сериозен скок на таксите и осигурителната тежест:
Винетки и Тол система: От 1 август цената на винетните стикери скача с 30%, като едновременно се разширява и териториалният обхват на тол системата. Мярката трябва да донесе 53 милиона евро допълнителни приходи.
Осигурителен праг: Максималният осигурителен доход се вдига до 2300 евро, което ще генерира малко над 90 милиона евро за хазната. Повишават се и минималните осигурителни прагове за редица професии.
Държавни служители: Администрацията вече ще плаща лични осигурителни вноски. От август съотношението работодател/служител става 80 към 20 на сто, а от 1 януари 2027 г. се изравнява с частния сектор (60 към 40 на сто). Промяната ще бъде брутно компенсирана, за да не спадне чистият доход на работещите.
Таван на заплатите: Премахват се автоматичните механизми за обвързване на заплатите в публичния сектор със средната или минималната работна заплата. Възнагражденията на директорите на държавни предприятия и бордове пък се ограничават до размера на заплатата на президента на републиката.
Министър Донев категорично опроверга слуховете за 3-годишно замразяване на минималната работна заплата (МРЗ), като уточни, че за 2027 г. се подготвя изцяло нов европейски механизъм за нейното изчисляване.
Милиарди нов дълг и процедура за свръхдефицит от Брюксел
Макрорамката за 2026 г. залага общи приходи в размер на 49,561 милиарда евро срещу разходи за 56,800 милиарда евро. Реалният дефицит възлиза на малко над 7,200 милиарда евро (5,7% от БВП).
За запълване на пробойната се предвижда спешно емитиране на нов дълг от около 2,2 милиарда евро на вътрешния или международния пазар, като законовият таван за нови заеми през годината е закован на 3,8 милиарда евро. Според черните прогнози държавният дълг ще нарасне главоломно – от 37,7 милиарда евро (30,1% от БВП) през тази година, до 50,5 милиарда евро през 2028 г.
Ситуацията се усложнява и на международната сцена. През юли Съветът на ЕС се очаква официално да задейства спрямо България наказателна процедура по свръхдефицит, което ще принуди страната да доказва пред ЕК устойчиво орязване на нетните си разходи в средносрочен план. Рамката е изчислена при 2,9% икономически ръст и 3,6% средногодишна инфлация.
Война със сивия сектор и корупционните поръчки
Министерството на финансите обявява пълна мобилизация срещу неформалната икономика, която е достигнала рекордните 34,6% от БВП. Най-критично е положението в туризма, строителството, земеделието и търговията. Като противодействие от 1 януари 2027 г. се въвежда задължително електронно фактуриране за всички местни доставки.
Жестоки мерки се налагат и в хазартния сектор, където сивият дял е близо 40%. Държавата въвежда 10% окончателен данък при източника върху комисионните на посредниците (афилийт операторите), които вече ще подлежат на задължително лицензиране. Мобилните оператори и интернет доставчиците пък ще бъдат длъжни ежедневно да блокират нелегални сайтове по черен списък. От тези стъпки се очакват нови 100 милиона евро.
Спиране на рискови проекти: > Държавата официално замразява и прекратява обществени поръчки на стойност близо 500 милиона евро, които след вътрешен одит са оценени като носещи висок корупционен риск и без реален обществен ефект. Спестените средства ще отидат за здравеопазване, образование, култура и за инвестиционната програма на общините, която ще разполага с бюджет от 1,108 милиарда евро.
