Идеята за въвеждане на т.нар. „такса водомер“ – или по-точно постоянен ценови компонент за достъп до водоснабдителната мрежа – предизвика сериозен обществен дебат. Законопроектът, приет на първо четене, предлага нов модел за формиране на цената на водата, който ще разделя сметката на два компонента:
Постоянен – за достъп и поддръжка на услугата, независимо дали се ползва вода;
Променлив – за реално потребените количества.
Не нова такса, а ново ценообразуване
Председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов обясни пред Нова тв, че не става дума за нова такса, а за „ценообразуване, което да покрива реалните разходи на ВиК операторите“.
„Операторите имат постоянни разходи – за екипи, налягане, пречистване. Дори когато не се ползва вода, системата трябва да работи, за да могат хората във всеки момент да имат достъп до вода“, поясни Иванов.
Как ще се формира сметката
Според примерните изчисления, ако една сметка за вода сега е 100 лева, при новия модел 20 лева ще са постоянната част (за достъп), а останалите 80 лева – според реалното потребление.
„Тежестта на разходите ще се поеме от повече абонати, включително от собствениците на втори имоти и ваканционни жилища“, допълни Иванов. Това означава, че хората с вили или къщи в малки населени места ще плащат базова сума, дори ако не ползват вода постоянно.
Според експерта обаче, там, където няма постоянна водоснабдителна услуга, таксата за достъп няма да се начислява.
„Ако няма вода, няма и услуга. Това е логиката. Тази част от сметката може да отпадне за дните и месеците, в които няма водоснабдяване“, уточни Иванов.
Той призна, че в закона все още няма ясно описан механизъм за компенсации, което може да създаде напрежение, особено в райони с воден режим.
Ще поскъпне ли водата?
Въпреки страховете на потребителите, Иванов подчерта, че цената на кубичен метър вода може да се понижи, ако бъде въведен постоянният компонент.
„Ако има базова цена, кубичната вода може да поевтинее с около 20-30%. Това е принципът – разходите се разпределят по-равномерно“, обясни той.
Новият модел ще започне да се прилага след изготвянето на специална наредба, която ще уточни как точно се изчислява и прилага постоянният компонент. Наредбата все още не е готова, което поражда неясноти сред ВиК операторите. Те се опасяват от трудности при събирането на плащания и липса на пълни бази данни за имотите.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е вносител на законопроекта, очаква предложения за промени между първо и второ четене – включително по въпроса за компенсациите при липса на вода.
Обществени реакции
Анкета сред граждани показва, че повечето хора не одобряват идеята за новата такса, особено на фона на вече високите сметки.
„Плащаме си водомерите, плащаме и сметките… Защо да има още една такса?“, питат жители на Монтана.
Други обаче смятат, че такса за достъп трябва да има, защото водата е природен ресурс, а системата трябва да се поддържа, за да бъде устойчива.
Законът все още не е окончателен, но идеята за „такса водомер“ остава на масата. Според авторите целта е по-устойчиво финансиране на ВиК сектора, докато според критиците – още една тежест за потребителите.
