Въпреки факта, че са изминали 25 години от излизането на Титаник, той все още се смята за един от най-романтичните филми. Но ако погледнете този филм от другата страна, става ясно, че тази любовна история е тъжна, но не защото Джак умря във финала.
В крайна сметка, ако помислим малко, тогава нямаше любов между главните герои. Възможно е възрастната Роуз да е измислила или украсила тази история. За случилото се на Титаник публиката знае само от нейните думи.
Джак е авантюрист, човек, който разчита на съдбата и ловкостта на ръцете. Той дори получава билет за лайнера не съвсем честно. Още в началото на филма на публиката беше показано, че този човек изобщо не е прост. Нарочно се престори, че губи. Четейки реакцията на съперниците, той успя да вземе билети за кораба.
Тогава Джак използва уменията си на манипулатор по време на първата среща с Роуз на носа на Титаник. Когато каза, че ще скочи след нея, явно се опитваше да я впечатли. Оценявайки облеклото й с внимателен поглед, младият мъж веднага разбра, че момичето не е бедно. Така той избра жертвата си, за да не скучае по време на пътуването.
„На дъното щеше да отидеш като камък“, каза Джак, гледайки пръстена на Роуз с преценяващ поглед.
Когато се срещнаха на носа на кораба, Джак се опита да се срещне с Роуз по всякакъв възможен начин. Целта му беше да прекара една вечер с нея и да открадне някои от бижутата й. И той успя във всичко това. Ако си спомним сцената с диаманта, можем да предположим, че Джак наистина се е опитал да го открадне. В крайна сметка само според Роуз камъкът се е озовал в палтото на Джак заради годеника й, който уж го е заложил там.
Версията за егоистичните мотиви на героя може да се оспорят от факта, че той все пак спаси момичето – първо й даде своето място в лодката, а след това й позволи да остане на сала, което й помогна да оцелее в ледената вода . Все пак си струва да си припомним, че Джак е само дребен измамник, но не и негодник. И желанието да печели от Роуз и да я използва не отменя факта, че той може да бъде мил човек, смята филмов критик.
