На фона на напрежението в университетите по повод новия процес на акредитация на вузовете, за което и направи нарочно заседание Комисията по образование към 48-то Народно събрание, бе получен един сигнал за неправомерно академично израстване в УНСС, пише news.bg.
От 2020 г. акредитацията на университетите се осъществява по нов начин – едновременно за дадено професионално направление във всички университети – идеята е да се постигна по-ясна диференциация на качеството на обучение. Очакваше се това да доведе и до „изчистване“ от несвойствени дейности с ограничението един преподавател на основен трудов договор да участва в акредитацията само на едно висше училище. Или т.нар. летящи професори. На този етап няма информация някои от университетите да е загубил своите професори или пък да се е отказал от някоя от неспецифичните си програми, по които произвежда на конвеир студенти и дипломирани висшисти.
Напротив, в обсъждането в ресорната комисия стана ясно, че новостите не само не са отстранили досегашните дефицити, но водят до още изкривявания, като например несвойствено за даден вуз направление да се оказва по-добро от друго, предлагано в специализиран и утвърден университет. Дали това ще се случи и например с направление Филология, но не къде да е, а в Университета по национално и световно стопанство, е въпрос, на който се надяваме да получим отговор, въпреки че остава отворен по-фундаменталния въпрос защо именно УНСС ще развива тази и такава специалност при наличието на утвърдени хуманитарни университети.
Освен това УНСС наскоро обяви, че открива четири нови специалности – Педагогика, Обработка на данни, Киберсигурност и… Приложна лингвистика, като спешно се опитва да придобие акредитация в направление „Филология“, което според сайта на НАОА ще бъде възможно едва през 2024 г. Неясно защо и как обаче университетът планира да приема студенти още през идната година.
В продължение на години обаче вузът е произвеждал незаконни хабилитационни процедури, откроява сигналът до news.bg, като сме поискали и повече информация както от самия университет, така и от МОН.
До месец юни тази година всяко висше учебно заведение е имало право да присъжда професорски и доцентски титли само в направленията, за които е акредитирано. За УНСС това са: „Икономика“, „Администрация и управление“, „Право“, „Обществени комуникации и информационни науки“, „Политически науки“, „Социология, антропология и науки за културата“. В направление „Филология“ обаче са произведени един професор и трима доценти.
Първият такъв случай е от 2015 г., когато за професор е обявена Даниела Кох-Кожухарова. Видно от сайта на НАЦИД, тя е професор в професионално направление „Филология“, за което УНСС никога до момента не е имало акредитация.
Аналогична е ситуацията с настоящия ръководител катедра Антония Пенчева, Стефка Кожухарова и научния секретар на катедрата Калина Ишпекова-Братанова, придобили академичната длъжност „доцент“ в същото направление през съответно 2018 г. (Пенчева и Кожухарова) и 2022 г.
При този казус има дори и решение доклад на Комисията по академична етика (КАЕ) при МОН след сигнал – на 18 май Комисията преценява, че има нарушение и предлага на министъра на образованието да отмени акта на ректора, с който за доцент е избрана Ишпекова-Братанова и да спре другите две процедури, които са в ход. Съответните заповеди за това са били издадени от акад. Николай Денков, който към онзи момент ръководи МОН. Административният съд – София-град е потвърдил заповедта като правилна с решение от 31 октомври.
Междувременно Ишпекова-Братанова продължава да е доцент в УНСС, получава съответните финансови добавки към заплатата си, остава научен секретар на катедра „Чужди езици и приложна лингвистика“, а за известно време ръководи и чисто новата катедра, като е назначена за временно изпълняващ длъжността ръководител на новосъздадената катедра „Педагогика“. Тя е отстранена от новия си пост, след като съдебното решение става публично достояние на целия университет.
Освен финансовите придобивки, които ощетяват със сигурност разпределението на бюджета и държавната субсидия на Университета, може да се зададе и въпрос какви биха били последствията за самите студенти, чийто изпити, дипломни работи, а и дипломи, са подписани от „доцент“, който е обявен със съдебно решение за неправомерно хабилитиран. С такива практики обаче се аргументират нови специалности и направления, за които вузовете, както стана видно и в Комисията по образование в Народното събрание, се произвеждат студенти и дипломирани висшисти. Често не само безработни, но и на практика неграмотни.
