Народното събрание прие окончателно на второ четене промените в Кодекса на труда, с които се въвежда нов механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ). Законопроектът, внесен от Министерския съвет, премина с гласовете на 123 народни представители от управляващото мнозинство на „Прогресивна България“.
Срещу новия регламент гласуваха 48 депутати (от ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане“, ПП и ДБ), а 12 народни представители от „Демократична България“ се въздържаха.
Четирите нови критерия за изчисление
Според новите текстове минималното възнаграждение за следващата година ще се определя всяка година до 15 август. Новата формула ще отчита четири ключови показателя:
- Покупателната способност на заплатата и издръжката на живот.
- Общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение.
- Темпа на растеж на възнагражденията.
- Дългосрочните равнища на производителността на труда.
Оценката за адекватността на минималната заплата ще се прави на всеки три години. За референтни стойности ще се ползват 60 процента от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот.
Националният статистически институт (НСИ) разполага с 9-месечен срок, за да утвърди официална методика за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот.
Закони за труда и трудовата заетост
Колективно договаряне и отхвърлени предложения
Промените дават законова дефиниция на МРЗ като най-ниското основно месечно възнаграждение за отработено време. Законът позволява чрез колективни трудови договори на браншово и отраслово ниво да се договарят по-високи нива на заплащане.
Всички алтернативни предложения на опозицията бяха отхвърлени от мнозинството. Опасения за формулата изрази депутатът от „Продължаваме промяната“ Венко Сабрутев, който предупреди от трибуната, че новите текстове ще доведат до занижена МРЗ спрямо досегашния механизъм. Предложението на ПП за 2027 г. минималната заплата да остане обвързана като 50% от средната брутна заплата за 12 месеца бе отхвърлено със 123 гласа „против“.
