Десетки си взеха последно сбогом с патриарха на съвременната българска литература Антон Дончев

Културни дейци, общественици и политици пристигнаха в сградата на Българската академия на науките днес, за да се сбогуват с акад. Антон Дончев, предава Дир.бг. Сред присъстващите бе и Людмил Стайков, който изрази своята почит към „това, което той направи за българското изкуство, за българската литература, за българската нация“.

„Време разделно“ се нареди между най-значимите творби в златния фонд на българската литература. С тази творба Антон Дончев достигна до сърцата на всички българи. И мисля, че обезсмърти името си завинаги“. Това каза акад. Людмил Стайков, режисьор на филма „Време разделно“, на поклонението пред писателя днес.

„Аз вярвам, че пламъкът на неговото творчество ще продължи да огрява и следващото поколение“. Това каза президентът Румен Радев по време на поклонението пред акад. Антон Дончев в сградата на Българската академия на науките (БАН).

„Със своя необятен талант акад. Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра. Той укрепваше българщината. Успя по един невероятен начин да възпее величието на българския дух. И убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта“, коментира още Радев.

„Със своя необятен талант акад. Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра. Той укрепваше българщината. Успя по един невероятен начин да възпее величието на българския дух. И убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта“, допълни още президентът.

По думите му, сбогуването с хората на перото винаги е трудно, защото с тях си отива и частица от духа ни.

От ГЕРБ почит към живота и творчеството на Антон Дончев отдадаха Десислава Атанасова и Димитър Главчев.

Корнелия Нинова изпрати съболезнователен адрес:

„Това е загуба за цял един народ, горещо обичащ един от най-ярките майстори на българското слово, гениален разказвач на велики събития от българската история и мой любим автор“.

От партия „Възраждане“ дойдоха Костадин Костадинов и Цончо Ганев.

На поклонението бяха още президентът Георги Първанов и съратникът му от партия „АБВ“ Румен Петков. На поклонението присъства и бившият лидер на БСП и доскорошен председател на партията на европейските социалисти Сергей Станишев.

От сегашното правителство беше служебният министър на образованието Сашо Пенов и на младежта и спорта Весела Лечева. От предишния редовен кабинет – образователният министър акад. Николай Денков, сега депутат от „Продължаваме промяната“.

От Конституционния съд на България бяха проф. Янаки Стоилов и проф. Атанас Семов.

Своите съболезнования поднесоха акад. Людмил Стайков, режисьорът на „Време разделно“, бившият премиер Филип Димитров, бившият вицепремиер Александър Томов, бившият депутат от БСП проф. Иво Христов, проф. Кирил Топалов, историк, дипломат и писател, проф. Иван Илчев, историк, биш ректор на СУ, д-р Петър Берон, проф. Иво Петров, обявен за лекар на годината, писателите Здравка Евтимова и Алек Попов, продуцентът Евтим Милошев, журналистът Енчо Господинов, бивш високопоставен служител на Червения кръст в ООН, адвокатът Тодор Батков… И още много колеги, приятели и близки на акад. Антон Дончев.

Във фоайето на БАН бе поставена книга за съболезнования в негова памет Антон Дончев и много от посетителите написаха своите послания към него.

Журналистът Енчо Господинов написа: „Той смяташе, че една значителна част от съвременните български лидери, не отговарят на очакванията, които обикновените българи очакват от тях. И за най-голямо съжаление той доживя да види България в едно ново време разделно.“

„Време разделно“ се нареди между най-значимите творби в златния фонд на българската литература. С тази творба Антон Дончев достигна до сърцата на всички българи. И мисля, че обезсмърти името си завинаги“. Това каза акад. Людмил Стайков, режисьор на филма „Време разделно“, на поклонението.

Той изрази своята почит към „това, което той направи за българското изкуство, за българската литература, за българската нация“.

Председателят на Народното събрание Вежди Рашидов разказа за близките си отношения с Антон Дончев. „От много години насам всяка божа седмица се събирахме. Като учител ми беше“, каза той.

„България загуби патриарха на съвременната българска литература. А Българската академия на науките – един от най-достойните си членове“, каза председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Според него мъдростта и философската дълбочина превръщат книгите на Антон Дончев във фундамент на българската идентичност и на нейните изконни ценности – род, родина, език и вяра.

„Неговите исторически романи, сценарии за филми, разкази, есета и публицистика заемат неоспоримо място не само в българското, но и в световното културно наследство. Вложил в романа си „Време разделно“ страданието, болката, любовта, гордостта на българина в една героична и трагична епоха, той не само беше номиниран в категорията за най-добър исторически роман, издаван в САЩ.

Той се превърна в най-разпознаваемия български писател по света въпреки Желязната завеса“, каза акад. Ревалски и допълни, че приживе писателят е получил най-ценното признание – обичта на милиони читатели и зрители не само у нас, но и в чужбина.

„Познавахме се, даже имахме приятелски отношения“, каза Георги Първанов.

„Запомнил съм го като всички българи – като изключителен велик творец, един ярък, много ангажиран общественик. Много спомени мога да разкажа, но ще разкажа само за този случай, в който се събрахме инициативният комитет за възстановяване на „банското крило“ на Зографския манастир. Тогава той беше водеща фигура в това отношение и си спомням как не с гняв, а по-скоро с тъга, акад. Дончев каза: „Как са могли тези стари българи от Банско да качат на волската си кола един голям камък и да го карат толкова време до Зографския манастир, а днес при толкова много хотели, при толкова много бизнес структури не се намери някой, който да задели малка сума за това“, разказа още Георги Първанов, президент на България в периода от 2002 до 2012 г.

Според него, писателят е изпитвал тъга заради затихващото родолюбие у българите. „Той беше един истински български родолюбец, будител“, допълни Първанов.

„На всички ще ни липсва неговата вяра в доброто, в хубавото в човешката душа. Неговите исторически епопеи – не само „Време разделно“, но и за цар Самуил и за хан Аспарух – са опора на духовността и на корените на българите и на българската нация. Дай Боже, всеки да има такова наследство, каквото оставя Антон Дончев“, коментира Сергей Станишев.

Светъл път Нагоре! Поклон пред паметта му!