Почивките по време на соца обикновено се свързваха с условията, с които разполагаше отделното предприятие. Ако работиш в голям и известен завод, институт, фабрика, тогава възможностите обикновено бяха две. Да почиваш на ведомствената база на морето или пък на другата, която обикновено е на планина. Ако пък предприятитето не разполагаше с такива възможности, се ползваха профсъюзните почивни бази, които бяха много и бяха разположени във всички морски, планински и балнеокурорти. Имаше дори и практика да се водят преговори с местните администрации и да се наемат частни квартири по договор с профсъюзната организация на ведомството. Картите за почивка бяха на ниски цени – 14-15 лв. за смяна от десет дни на море или планина. 20 лв. пък струваше картата за 20 дни на балнеосанаториум в Хисаря.
Е, картите също се раздаваха с връзки, особено когато трябваше членовете на семействата да си съвпаднат отпуските по време, ако работеха на различни места. А и друго си е да почиваш в началото на юни или пък в отпускарския месец август.
Почивните бази бяха с минимални удобства, стаи с легла и шкаф за дрехите, по-луксозните с балкон, другите без, обща столова с хранене на смени и по график, един телевизор в столовата, спортна или детска площадка. Хората се познаваха и съумяваха да си направят почивката приятна. Децата се сприятеляваха, жените си се занимаваха с женските разговори, мъжете участваха в епичните белотни битки понякога до среднощ, задължителната ракийка със салатка вечерно време. Един път на смяната се ходеше организирано на кръчма с кебапчета и бира, а последната вечер преди отпътуването обикновено беше прощална.
Имаше някакъв ред при раздаването на картите, но все пак с предимство се ползваха героите на труда, партийните активисти и членове, профсъюзните дейци и хората на високи длъжности в администрацията на предприятието.
Този начин на почиване обикновено водеше до предвидимост, но на хората им омръзваше години наред да отдъхват на едно и също място, все с едно и също обкръжение около себе си. Но това бяха възможностите, хотелската база беше оскъдна, скъпа и не особено достъпна. Можеше да се използват възможностите на частните квартири, но те бяха обикновено в по-малките населени места. Тогава обаче имаше проблеми с транспорта от родното място до големия град, а после до съответния курорт с друг транспорт – най-често с влак, а после с автобус. Затова всички предпочитаха възможностите на организираната профсъюзна почивка, тъй като транспортът до почивната база също беше организиран.
Асен Цветков, Пазарджик
