Днес, 26 октомври, православната църква чества Димитровден – денят на Свети Димитър, един от най-почитаните светци в българската традиция. Празникът носи силен заряд на вяра, обичаи и предания, а за народа ни той е символ на прехода между лятото и зимата.
На този ден имен ден празнуват всички, които носят името на светеца: Димитър, Димитрина, Димо, Димка, Драган, Митко, Митре и сродни.
Обикновено свети Димитър е изобразяван на кон, убиващ Лий – символ на неверника и антихриста.
Легендите за свети Димитър
Едно старо предание разказва, че заедно с брат си светецът запалил Света гора и манастирите ѝ. Затова ги хвърлили на морското дъно за три години, докато техните лели – св. Петка и св. Неделя – не измолили прошка от Господ и Богородица.
Друго българско народно предание представя свети Димитър като брат близнак на свети Георги. Когато се разделили, Георги му казал: „Ако видиш от стряха кръв да капе, знай, че съм умрял.“ След време Димитър видял капка кръв по стряхата и тръгнал към земята на брат си.
Там открил ламя, която била изяла Георги. Притиснал я, докато тя не му върнала душата на брата. После двамата яхнали конете си и литнали към небесата. Там разделили годината по братски – лятото за свети Георги, зимата за свети Димитър.
Символика и народни вярвания
В народните представи с идването на свети Димитър започва зимата. Казва се:
„Дойде ли свети Димитър на коня си, от брадата му пада сняг.“
В съботата преди празника се прави Димитровска задушница – отдава се почит на починалите с жито и питки за помен.
Народът разделя годината на два големи периода – от Димитровден до Гергьовден и обратно. Времето от Димитровден до Никулден се нарича „Сиромашко лято“ – кратък отдих между есента и зимните студове.
Народни традиции и обичаи
Около Димитровден в миналото приключвали строежите на нови къщи. Стопаните дарявали зидарите, а баш-майсторът произнасял дюлгерски благослов за здраве и берекет.
По обичай стопаните на новия дом колели бял овен и канели цялото село за освещаването. Затова днес празнуват и строителите.
На този ден се разплащат и освобождават наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи. В някои краища празникът се нарича „Разпуст“. Най-грижовните ратаи получавали подаръци – нови дрехи, овен или агънце.
Гадания и поверия за зимата
Димитровден е изпълнен с гадания за предстоящата зима.
Ако месечината е пълна, вярва се, че кошерите ще са пълни с мед и ще има изобилие.
Вечерта срещу празника овчарите хвърляли в кошарата тояга – ако на сутринта овцете лежат върху нея, зимата ще е дълга и студена.
Важно е кой първи ще влезе в дома – „полазникът“. Ако е добър и заможен човек, такава ще е и годината.
Трапезата на Димитровден
По стар обичай на имен ден се ходи без покана и се носят бели цветя, увити с ален конец – за благост и здраве през зимата.
На трапезата задължително присъства курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле (петел – ако именикът е мъж, кокошка – ако е жена).
Поднасят се и варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички или печени ябълки, тиква и рачел.
Димитровден е празник, който съчетава вярата, традицията и надеждата за плодородие. Той напомня, че както братята светци разделили годината, така и човек трябва да разделя времето си – между труд и благодарност, между лято и зима, между земното и духовното.
