Леа Иванова е началото. Първата главна буква в историята на българската песен. Тя е и необятността. Защото умее да претвори с неподражаем чар американския джаз от апостолското време на Луис Армстронг, руските частушки и италианската „Ке сара”, и шансон на Едит Пиаф, и разбира се – своите песенни визитки „Чико от Порто Рико”, „ЦУМ“, „Неграмотно сърце”, „Би трябвало да имам два живота“.
Спонтанно наречена – „първата дама на българската естрада”, легендарната певица си тръгва от света на 28 май 1986 г. след мъчително боледуване. В нейна памет препрочитаме очерк за Леа от 1977 г., написан след нейно житейско и творческо възкръсване. Става въпрос за прекарания инсулт, от който несравнимата Иванова остава частично парализирана, но намира сили да обуе отново високите токове и да се върне при публиката.
Тези „подробности” са спестени в журналистическия материал. Пропускът е обясним в контекста на тогавашния обществен разговор. Публикацията излиза в списание „Отечество”, автентичното й заглавие е „Един ден на Леа Иванова”. Автор на текста е Мартин Андреев, снимките са на Огнян Юскеселиев. Те не просто допълват образността от текста, а сякаш той се опитва да догони живота и магията, които излъчва Леа.
Както сега е модерно да се казва, тя е синтетична актриса: музикалност, артистично присъствие, човешко очарование, чувство за хумор… И едно завидно творческо дълголетие, каквото малко изпълнители в света са имали. У нас няма поколение, което да не я познава, да не е тичало за билети, да не е седяло с очакване в концертната или ресторантската зала…
Сега тя пее понякога в „София” с оркестъра на Еди Казасян. Едно дълго професионално сработване, на което може само благородно да се завижда. Цяла Европа, Америка, Африка – дълги са маршрутите на оркестъра и певицата и те всички са изпълнени с много веселие и радост за хората… Откъде идват това удовлетворение, този интерес към изпълненията на Леа Иванова? Тя носи здраво най-доброто от традицията, обновява се непрестанно и никога не експериментира напразно; винаги знае, че е българска артистка, преди да принадлежи на света. Специалистите ще направят още много и много характеристики. За обикновените любители на забавната музика, тя е просто винаги обичаната и предпочитана Леа Иванова!
Малко кокетно жилище, в което минават дни на работа и почивка. Мебели и вещи, донесени от далечни краища на света, тих и смислен уют, приятели – това е делничният ден на певицата. И рошавият Рики, разбира се, който е почти съшит в работилница за детски играчки. И едно собственоръчно сварено кафе в каничката. И един виц, казан или чут набързо в телефонната слушалка…
Малко ли са дреболиите, с които се изпълва един ден. После идва часът на репетициите, нетърпението за концертното начало, столът, върху който сяда, за да запее… И минутите, когато господар в залата е нейният глас и нейното неувяхващо обаяние, нейното дълголетно присъствие… Тогава, когато искаме да ни е леко и празнично.
И една вечна усмивка, човек има чувството, че тя се усмихва насън, усмивка непритворна, искрена. Усмивка, която предизвиква усмивки.
Довиждане, Леа Иванова! До скоро виждане.
Благодарим за радостта!
