Какво представлява Истанбулската конвенция върховенството на закона в България ЕС Грузия
С голямо мнозинство Европейският парламент подкрепи днес въвеждането в ЕС на Истанбулската конвенция. Препоръката бе одобрена с две отделни гласувания с над 450 гласа от около 600 участвали евродепутати, предаде БТА.
Предвижда се след днешното решение Съветът на ЕС също да гласува. Процедурата изисква постигането на квалифицирано мнозинство, а не на единодушие сред държавите от ЕС. В гласувания от ЕП текст се отчита, че днешното решение е по искане на Съвета на ЕС и съответства на решение на Съда на ЕС, на становището на парламентарната комисия по правни въпроси, мненията в парламентарните комисии по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правата на жените и равенството между половете.
Какво представлява Истанбулската конвенция?
Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие е договор, приет през 2011 г. Нейната цел е предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени и домашно насилие, защита на жертвите на такова насилие и наказателно преследване на извършителите . Договорът определя насилието над жени като нарушение на човешките права и форма на дискриминация срещу жените.
Конвенцията изисква държавите-страни да предприемат редица мерки за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие. Тези мерки включват:
Приемане на цялостни и интегрирани политики и мерки за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;
Гарантиране, че насилието срещу жени и домашното насилие са криминализирани и че извършителите са подведени под отговорност;
Осигуряване на ефективна защита и подкрепа на жертвите, включително чрез достъп до приюти и други подходящи услуги;
Гарантиране, че жертвите имат достъп до правосъдие и че правата им са защитени през целия наказателен процес;
Повишаване на осведомеността и насърчаване на равенството между половете;
Осигуряване на образование и обучение на професионалисти, които работят с жертви или извършители;
Насърчаване на международното сътрудничество в превенцията и борбата с насилието над жени и домашното насилие.
Конвенцията също така установява механизъм за наблюдение, за да се гарантира, че държавите-страни прилагат мерките, изисквани от Конвенцията. Този механизъм включва група от независими експерти, наречена Експертна група за действия срещу насилието срещу жени и домашното насилие (GREVIO), която отговаря за наблюдението на прилагането на Конвенцията от държавите-страни.
Конвенцията е подписана от 45 държави и ратифицирана от 34 държави към 2021 г. Държавите, които са ратифицирали Конвенцията, са правно задължени да прилагат нейните разпоредби. Конвенцията оказа значително въздействие върху защитата на правата на жените в Европа, но остават предизвикателства при осигуряването на нейното пълно прилагане.
Някои от предизвикателствата включват:
Недостатъчно финансиране на мерките за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие;
Недостатъчна информираност сред широката общественост, професионалистите и лицата, вземащи решения относно естеството и мащаба на насилието над жени и домашното насилие;
Недостатъчни ресурси за оказване на подкрепа на жертвите и осигуряване на достъпа им до правосъдие;
Недостатъчно сътрудничество между различните участници и сектори в превенцията и борбата с насилието срещу жени и домашното насилие.
Въпреки тези предизвикателства, Конвенцията допринесе за повишаване на осведомеността относно въпроса за насилието срещу жени и домашното насилие и за насърчаване на равенството между половете. Това също доведе до приемането на нови закони и политики в много страни и до укрепването на съществуващите закони и политики.
Към септември 2022 г. конвенцията е подписана от всички държави в ЕС и е ратифицирана от 21 от тях (Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Хърватия и Швеция). България, Латвия, Литва, Словакия, Унгария и Чехия все още не са ратифицирали конвенцията, се посочва в текста.
Извън ЕС Великобритания, Молдова и Украйна – в разгара на бушуващата война – ратифицираха конвенцията през 2022 г., а Турция е единствената държава, която се е оттеглила от конвенцията, допълват вносителите.
