Тревоги се развихриха около това дали панелните блокове, чиито официален срок на годност от 50 години изтича скоро, са достатъчно сигурни при земетресение. Труд се допита до широк кръг от експерти – строители, инженери, проектанти и архитекти, като всички те са категорични, че към момента това са едни от най-сигурните сгради при трусове у нас, стига да са експлоатирани правилно и без в тях да са правени много вътрешни преустройства от обитателите.
Темата периодично е актуална, особено при големи земни трусове на Балканите като последното опустошително земетресение в съседна Турция. Над 1,6 милиона българи обитават панелни блокове.
Животът на панелните блокове е изтекъл, като най-застрашени са хората с апартаменти на първите етажи, обясни преди дни инж. Владимир Жиянски. Сградите, в които има вътрешни преустройства са най-застрашени, категоричен е инж. Димитър Куманов. Именно избиването на стени, превръщането на терасите в част от кухненското пространство, обединяване на стаи и други решение на обитателите могат да се окажат фатални при силен земен труд. Тъй като в панелните сгради всички стени са носещи и помагат срещу колапса на сградата, обясняват експерти. Особено опасни са подобни ремонти в партерните етажи на сградите.
В същото време обаче едропанелното строителство се оказва с най-голям капацитет да устои на силни земни трусове, обяснява проф. д-р инж. Петър Павлов, ръководител на Националния център по сеизмично инженерство към Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия, позовавайки се на опита си от обследване на сгради след земетресението в Албания през 2019 г. с магнитуд 6,4 по Рихтер.
В доклад на столичното общинско предприятие “Софтплан” за София е записано, че “многофамилните жилищни сгради с най-голям брой жилища (типологията едропанелни жилищни сгради (ЕПЖС) имат по-ниска уязвимост и съответно се очаква да доведат до относително малък брой жертви” при евентуално силно земетресение, като данните в него се позовават на доклад, направен от Световната банка. Сградите от типология ЕПК/ПК и тези със стоманобетонни носещи стени са оценени като такива с относително по-ниска уязвимост и съответно те имат по-нисък принос към сеизмичния риск. А съвременните многофамилни жилищни сгради, изградени след 1987 г. и особено след 2012 г., когато се завишават и изискванията към изграждането им, според доклада на Световната банка имат ниска уязвимост и очакванията им принос към сеизмичния риск е минимален.
Инженери проектанти обясниха, че старите панелни сгради в София са изградени, така че да устоят на трус от 7 по Рихтер, а при новите заложената устойчивост е дори по-висока. В същото време столицата се намира в район със средна сеизмичност от глобална гледна точка, въпреки че е сред най-сеизмичните у нас.
Експертите са категорични, че трябва да се прави разлика между гаранционен и експлоатационен срок на панелните блокове и уверяват, че те са така строени, че да устоят не само на силните земни трусове, но и на времето. Затова и при скорошно обследване на типична панелка в столичния квартал “Дружба” при разкриване на връзките между панелите се доказа, че те са в отлично експлоатационно състояние и няма основания за тревоги, а блоковете са изградени в съответствие с проектната документация от 60-те години на миналия век.
В София най-голям е рискът при земетресение за сградите със зидани конструкции и стоманобетонни рамки, строени преди 1987 г., се казва в доклада на “Софтплан”, базиран на проучване от Световната банка. “В случай на голямо земетресение тези сгради ще допринесат за около половината от всички жертви, около три четвърти от хората, останали без дом и около половината от преките щети” е записано в него.
Възможните решения: Изграждане на нови домове, събаряне и нови инвестиции, предлагат експерти
Няколко са възможните решения за удължаване живота на панелните блокове, обясняват експерти. Засега те предпочитат да дискутират вариантите анонимно, тъй като преди да се вземе окончателно решение трябва да се чуят позициите на всички специалисти. Сред възможните сценарии е изграждане от страна на държавата или съответните общини на нови квартали с изцяло ново строителство, които да приютят временно собствениците на застрашени конструктивно стари жилищни сгради. Като опасните блокове, които след обследване е доказано, че не биха издържали на силни земни трусове или пък експлоатационният им живот е приключил, могат да бъдат съборени, терените да бъдат дадени на предприемачи и впоследствие хората да се върнат в новопостроени и безопасни домове.
Друг предлаган сценарий е подобен, но вместо да се събарят старите сгради, те могат да се обследват и усилят конструктивно, а след ремонта собствениците им да се върнат обратно в тях. По подобен начин, чрез временно настаняване на собствениците в други домове, са санирани голяма част от панелните блокове в Германия.
Доклад на Световната банка, направен за столичното общинско дружество “Софтплан” разглежда и възможността за надстрояване на едропанелните сгради, като възможност за самофинансиране на конструктивно обследване и ремонт. Тоест хората продават правото за дострояване на още 3-4 етажа към блока си на предприемачи, които укрепват блока им, а в същото време печелят от продажбата на новите жилища. Според доклада “това е възможно без да се увеличава сеизмичната уязвимост, поради което е препоръчително тази концепция да се изследва по-подробно”.
Близо 1,5 млн. души живеят в панелни жилища
Над 730 хил. са панелните жилища в страната, става ясно от данни на НСИ. Ако във всяко от тях живеят по двама души, се оказва, че близо 1,5 млн. души от населението в страната живеят в панелки.
Последните точни данни за жилищния фонд в страната са от преброяването през 2011 г., защото подробни данни за сградите от преброяването през 2021 г. още не са обявени. Преди десетина години общият брой на панелните сгради е бил 21 641. От тогава насам броят на новите панелни блокове не е много голям – само около 210. Панелното строителство по-скоро е рядкост през последните години. Например през 2022 г. общият брой на въведените в експлоатация жилищни сгради е 5263. От тях само 25 са панелни, което е по-малко от 0,5% от общия им брой.
Но в страната има изключително много панелни жилища, които са строени преди десетки години. Преброяването през 2011 г. показва, че малко под 20 хил. са обитаваните панелни сгради. Жилищата в тях са близо 708 хил., а общият брой на стаите в тези жилища е над 1,6 милиона. Полезната площ на тези жилища е близо 46,7 млн. кв. метра. Почти всички панелни жилища са били в градовете – 697 хиляди, а само 11 хил. са били в селата. Най-много панелни жилища има в София.
Преброяването е показало, че най-много са жилищата в тухлени сгради с бетонна плоча. Тези жилища са били над 1,3 млн. броя. От тях над 1 млн. са били в градовете, а малко повече от 300 хил. – в селата.
На второ място след тухлените жилища с бетонна плоча са били тухлените жилища с градоред. Та са били 740 хил., повечето от които са били в селата. Освен това е имало 135 хил. жилища в обитавани сгради от кирпич. През последните години обаче тези данни съществено са се променили, защото по селата има много къщи с градоред и кирпич, които вече са необитавани и сами падат с времето. Ремонтът на такава къща може да излезе повече от построяването на напълно нова.
В страната е имало и над 380 хил. жилища със стоманобетонна конструкция, показват данните от преброяването през 2011 г. През последните години именно такива са преобладаващата част от новите сгради.
Върнаха темата за паспорти на сградите
Специалисти настояват да се върне изискването за задължително изготвяне на паспорти на сградите, строени преди 2007 г. До края на миналата година трябваше всички изградени у нас жилищни блокове и къщи да имат подобен документ, в който да е вписана информация за това доколко енергоефективна е сградата, каква е устойчивостта є на пожар и земетресения, какви ремонтни дейности са извършвани по нея, доколко е защитена от шум и е достъпна. Изискването обаче бе премахнато от служебния регионален министър Виолета Комитова, след като собствениците на жилища в по-стари блокове бяха категорични, че няма да платят поне 300 лева на апартамент за документа.
Според част от експертите крайните срокове за изготвяне на подобни документи щяха да доведат до написването им проформа и нямаше по никакъв начин да доставят достоверна информация за състоянието на жилищния фонд. Още повече, че собствениците няма как да бъдат задължени да пуснат изготвящите документа в дома си, за да провери той какви преустройства са правени в жилищата, има ли събаряни или премествани стени и други.
Други специалисти пък са категорични, че българите трябва да се научат, че собствеността носи след себе си и задължения и че подобна информация е жизненоважна в случай на природни бедствия като земетресение например.
