Публикация на младия лекар Виктор Вълчев в социалните мрежи предизвика широк отзвук, след като той показа скромната храна, предоставена му по време на 12-часова нощна смяна в българско лечебно заведение. По негови изчисления храната възлиза на едва 250 килокалории, а с ирония той описва миризмата на предоставеното сирене като „чорапи на три дни, намазани с мухъл“.
Постът на Вълчев бързо прерасна в остър и систематичен анализ на реалните условия, нощния труд и ниските възнаграждения, при които са принудени да работят младите медици у нас.
7.44 евро за нощния труд: Подигравка с лекарите?
Д-р Вълчев изчислява, че според текущото законодателство допълнителното заплащане за нощен труд (между 22:00 и 6:00 ч.) възлиза на скромната сума от 7,44 евро за цялата нощ (при ставка 0,15% от минималната работна заплата на час):
„Прочетете я отново тази сума и си дайте сметка какво можете да си купите с тях. Може би един дюнер, с който да се нахраните вместо тази царска трапеза. За една нощ, прекарана в грижи за болни хора и обслужване на спешни случаи, това трудно може да се разглежда като реална компенсация“, коментира медикът.
Проблемите на системно ниво: Защо медицината не е вреден труд?
В своя пост д-р Вълчев откроява три ключови системни проблема в българското здравеопазване:
Игнориране на биологичния и социалния риск: Продължителната работа на смени нарушава циркадния ритъм, уврежда физическото и психическото здраве и води до социална изолация от семейство и приятели, но държавата не я признава за вреден труд.
Трета категория труд: Медицинските специалисти остават в най-масовата категория труд, въпреки че ежедневно са изложени на контакт с опасни телесни течности, рентгеново лъчение, радиоактивни изотопи, както и агресивни пациенти и техни близки.
Ниски начални заплати: Заплащането за млад медицински работник се движи между 700 и 850 евро нетно на месец. Това е основна причина за острия дефицит на медицински сестри, акушери, санитари и лаборанти, които предпочитат да работят като общи работници в други сфери за по-високи възнаграждения.
Пътят на младия лекар: 6 години следване и куп администрация
Към финансовия проблем при младите лекари се добавят продължителното 6-годишно образование и последващата специализация, която отнема още няколко години. През този период те често са натоварени с огромен обем административна работа и са принудени сами да организират голяма част от процеса около обучението си.
„Това са условията, в които се очаква да работи един млад медицински работник“, заключава д-р Вълчев, поставяйки отново на дневен ред въпроса за цената, която българските медици плащат за здравето на пациентите си.
