Националната агенция за приходите (НАП) даде старт на безмилостна лятна контролна кампания по родното Черноморие. Данъчните инспектори буквално обсадиха курортите в опит да изкоренят сивия сектор. Равносметката само за първата седмица от масираната акция е стряскаща: извършени са 330 светкавични проверки, при които са засечени близо 100 тежки нарушения.
Под лупа се проверява абсолютно всичко по ивицата – от луксозни ресторанти, през крайбрежни павилиони, сергии и атракциони, до фирмите, които събират таксите за плажните чадъри и шезлонги.
„Проверяваме абсолютно навсякъде, където се осъществява каквато и да е търговска дейност и оборот“, обяви в ефира на bTV Анна Митова, директор „Комуникации“ в приходната агенция.
По думите ѝ класическите тарикатлъци си остават същите – масово неиздаване на фискални бонове и фрапиращи касови разлики (разминаване между реалните пари в чекмеджето и маркираното по апарат).
Наглост без граници: Сергии без касови апарати и глоби до 5000 евро
Данъчните са останали шокирани от наглостта на два търговски обекта по морето. Инспекторите се натъкнали на сергии, в които изобщо липсвали фискални устройства. Обектите моментално са запечатани от властите.
„За нас в НАП вече е истинска изненада да открием търговец, който изобщо се опитва да работи без касов апарат в днешно време. Това е абсолютно престъпление спрямо закона, а санкциите са брутални“, предупреди Митова.
За подобни нарушения глобите могат да скочат до 5000 евро. От агенцията са категорични – ако санкциите не бъдат платени доброволно и в срок, се пристъпва към принудително изпълнение: запорират се банкови сметки, търговски обекти и лично имущество.
Следат цените под лупа след въвеждането на еврото
Паралелно с оборотите, НАП следи изкъсо и спекулата след приемането на единната европейска валута. От началото на годината са направени над 20 000 проверки по темата. Добрата новина е, че нарушенията при задължителното двойно обозначаване на цените (в лева и евро) вече драстично намаляват.
Данъчните обаче са внедрили нова тактика при сезонните обекти по морето – те изискват счетоводна информация за цените, на които обектите са работили точно преди да затворят миналата зима. Ако бъде засечено драстично поскъпване, търговецът има точно 5 дни да докаже писмено на какво се дължи то.
„Държавата не може и няма право да определя твърди цени в условията на свободна пазарна economy. Ако обаче собственикът не успее да обоснове поскъпването, той отнася сериозна глоба. Важно е потребителите да знаят, че контролните органи нямат законовото право да го задължат да върне старата по-ниска цена“, поясни Митова.
Като пример за сериозен скок бе посочен секторът на услугите (паркинги и фризьорски салони), където при някои паркоместа е отчетено до 100% завишение на цените още от януари. Общо за годината са издадени 1300 акта за колосалната сума от 1,7 милиона евро.
Мит или реалност: Таратор за 9 евро и торта за 27 евро?
Социалните мрежи буквално преляха от гневни постове на летовници, показващи касови бележки за таратор от 9 евро и шокираща комбинация от парче торта с кафе за 27 евро.
При реалните проверки на НАП на терен в Бургас и Златни пясъци обаче инспекторите са установили, че средната пазарна цена на традиционната студена супа варира в нормални граници – между 2,80 и 4 евро.
„В крайна сметка клиентът сам взима решение дали да даде 9 евро за един таратор, или просто да се обърне и да отиде в съседния обект. Потребителят с неговия избор реално определя пазара“, коментира директорът по комуникации в НАП.
Капанът „Сметка“: Как данъчните изгоряха като тайни клиенти
Един от най-наглите случаи от последните дни е засечен след сигнал за столично заведение, което масово мамело клиенти и държавата. Вместо легитимен фискален бон, сервитьорите раздавали хартийка, на която пишело единствено „Сметка“, нямаща нищо общо с изискванията на закона.
Инспектори на НАП влезли в ресторанта под прикритие като тайни клиенти. На тях също им била сервирана фалшивата бележка. При последвалата светкавична акция са констатирани три тежки нарушения:
- Пълно неиздаване на фискален бон;
- Предоставяне на документ, който визуално имитира, но не е касова бележка;
- Огромна черна каса (разлика между наличността в брой и маркираното).
Схемата била проста, но ефективна – при плащане с банкова карта (където следата остава в банката) се издавал истински фискален бон, но при плащане в брой – клиентите получавали единствено бележка тип „сметка“, а парите отивали директно в джоба на собственика.
Проверете сами бележката си за 1 минута
От приходната агенция призовават гражданите да бъдат активни инспектори. Всеки може да провери дали касовата му бележка е истинска или фалшива чрез безплатното мобилно приложение NRA Mobile.
Достатъчно е да сканирате QR кода в долната част на фискалния бон. Ако бележката е легална, информацията за покупката ви трябва да се появи в системата на НАП в рамките на минута-две. Ако липсва – веднага подайте сигнал!
