Ситуацията звучи парадоксално, но за хората от доброволните формирования тя е ежедневие.
Един от тях е Красимир Каракашев, председател на Националния отряд за реакции при бедствия – Пловдив. Повече от 14 години той участва доброволно в гасене на пожари, спасителни операции при наводнения и отстраняване на последствията от бури. Автомобилът на отряда е оборудван като истинска пожарна кола, но е закупен с дарения. Горивото и редица други разходи също се покриват от доброволците или от спонсори.
И въпреки това автомобилът не е освободен автоматично от всички пътни разходи.
Каракашев коментира с горчива ирония, че очевидно „държавата печели от нашите тол такси, че помагаме на държавата“.
Проблемът не е от вчера. Още през 2025 г. NOVA разказа как доброволно формирование е успяло благодарение на дарители да осигури противопожарен автомобил, но за регистрацията му е трябвало да бъде платена еко такса от около 3000 лева. По думите на Каракашев автомобилът е престоял няколко месеца, докато бъдат събрани необходимите средства. Тогава той заяви: „Ние сме създадени, за да помагаме на пожарната.“
Доброволци на първа линия
Само при големия пожар край Славовица в Пазарджишко в началото на август в гасенето се включиха 85 специално обучени доброволци с 16 автомобила, редом с десетки професионални огнеборци и два военни хеликоптера. Представител на пожарната определи помощта на доброволците като „безценна“.
Сред тези хора има такива, които сутрин са на обичайното си работно място, а часове по-късно се оказват на метри от огнен фронт.
Доброволецът Андон Андреев признава просто: „Работата е опасна.“ Той обяснява, че хората от отряда не действат самостоятелно, а се координират с професионалните пожарникари и отиват там, където помощта им е необходима.
Друг доброволец – Александър Стайков – разказва за напрежението при първите акции и за необходимостта да се слушат по-опитните. „Всичко идва с опита“, казва той.
И тук възниква въпросът, който все по-често задават самите доброволци:
Нормално ли е хора, които без заплащане тръгват да спасяват гори, домове и човешки животи, да плащат от джоба си, за да стигнат до мястото на бедствието?
Те не искат заплати. Не търсят печалба. В много случаи сами осигуряват техниката, горивото и екипировката си.
Затова искането им изглежда повече от логично – специализираните автомобили на регистрираните доброволни формирования, използвани при бедствия и пожари, да получат ясен специален статут и облекчен режим.
Защото когато огънят приближава нечий дом, никой не пита дали човекът с маркуча е на заплата или е доброволец.
Той просто е дошъл да помогне.
Докато България отново се бори с тежки пожари, десетки доброволци оставят работата и семействата си и тръгват към огъня. Те рискуват здравето и живота си, използват собствени автомобили, плащат гориво и оборудване. А когато потеглят да помагат на държавата – плащат и пътни такси.
Ситуацията звучи парадоксално, но за хората от доброволните формирования тя е ежедневие.
Един от тях е Красимир Каракашев, председател на Националния отряд за реакции при бедствия – Пловдив. Повече от 14 години той участва доброволно в гасене на пожари, спасителни операции при наводнения и отстраняване на последствията от бури. Автомобилът на отряда е оборудван като истинска пожарна кола, но е закупен с дарения. Горивото и редица други разходи също се покриват от доброволците или от спонсори.
И въпреки това автомобилът не е освободен автоматично от всички пътни разходи.
Каракашев коментира с горчива ирония, че очевидно „държавата печели от нашите тол такси, че помагаме на държавата“.
Проблемът не е от вчера. Още през 2025 г. NOVA разказа как доброволно формирование е успяло благодарение на дарители да осигури противопожарен автомобил, но за регистрацията му е трябвало да бъде платена еко такса от около 3000 лева. По думите на Каракашев автомобилът е престоял няколко месеца, докато бъдат събрани необходимите средства. Тогава той заяви: „Ние сме създадени, за да помагаме на пожарната.“
Доброволци на първа линия
Само при големия пожар край Славовица в Пазарджишко в началото на август в гасенето се включиха 85 специално обучени доброволци с 16 автомобила, редом с десетки професионални огнеборци и два военни хеликоптера. Представител на пожарната определи помощта на доброволците като „безценна“.
Сред тези хора има такива, които сутрин са на обичайното си работно място, а часове по-късно се оказват на метри от огнен фронт.
Доброволецът Андон Андреев признава просто: „Работата е опасна.“ Той обяснява, че хората от отряда не действат самостоятелно, а се координират с професионалните пожарникари и отиват там, където помощта им е необходима.
Друг доброволец – Александър Стайков – разказва за напрежението при първите акции и за необходимостта да се слушат по-опитните. „Всичко идва с опита“, казва той.
И тук възниква въпросът, който все по-често задават самите доброволци:
Нормално ли е хора, които без заплащане тръгват да спасяват гори, домове и човешки животи, да плащат от джоба си, за да стигнат до мястото на бедствието?
Те не искат заплати. Не търсят печалба. В много случаи сами осигуряват техниката, горивото и екипировката си.
Затова искането им изглежда повече от логично – специализираните автомобили на регистрираните доброволни формирования, използвани при бедствия и пожари, да получат ясен специален статут и облекчен режим.
Защото когато огънят приближава нечий дом, никой не пита дали човекът с маркуча е на заплата или е доброволец.
Той просто е дошъл да помогне.
