Тъжната истина е, че студентите днес нямаше даже да минат 8 клас през 90-те

Откъдето и да се погледне 8-ми декември си остава, може би, най-интересния празник за всеки докоснал се до университетското образование в България.

Това е уникален български празник.

Празник, измислен и наложен само в България още през далечната 1916-та година.

С известно прекъсване след 1944-та година се празнува и до днес.

По света студентите празнуват на 17-ти ноември – международен ден на студентите.

И това, че си е само наш, го прави още по-специален и интересен.

Дотук със статистиката.

През годините няма власт, която да не е флиртувала със студентите, или да си е нямала проблеми с тях.

Е, може би, без тази в момента.

Няма власт, която да не е искала да ги постави под контрол и мониторинг.

Няма власт, която да не е търсила тяхното съдействие в трудни за нацията и държавата моменти.

Няма и няма и да има.

Защото сплавта между младост и образованост е титанична и взривоопасна.

Зависи на къде ще се насочи, или ще я насочат.

Студентите освиркаха Фердинанд преди век и университета им беше затворен.

Сега свирят по мачовете или в чалготеката.

Студентите бяха първите доброволци през Първата и Втората световна война.

Прибираха се от Виена, Париж и Лайпциг за да се запишат като доброволци.

Повечето от тях не се върнаха никога на студентските банки.

Представяте ли се това да се случи днес. Май – не.

Дано да не съм прав!

През 80-те години, като студент Емил Кошлуков бе вкаран в затвора заради „Фашизмът“ на Желю Желев.

Представяте ли си колко неразбираемо е това за днешните студенти в епохата на Интернет.

Да те окошарат заради книга!

Сега ги прибират за марихуана, алкохол и протекъл силикон, а „Фашизмът“ на Желю им звучи на повечето като тройно дестилирана водка.

Не знам, може би леко пресолявам гозбата, но така го чувствам.

Страшна девалвация има във висшето образование у нас.

Затова ми е думата.

Уникална девалвация.

Образованието се превърна не в ценност, а в житейска потребност с единствена цел – личностно себеустройване и кариеризъм.

И няма лошо, ако това себеустройване е подплатено с базисните знания, изискуеми за съответното образование.

За съжаление, печалната ми констатации е, че това не е така.

Завършват хуманитарни специалности без да да са прочели литературата, без която до 90-та година нямаше да те пуснат да минеш и в осми клас.

Не знам. Искам да бъда разбран правилно. И сега има мотивирани и добре подготвени студенти.

За съжаление, те не са мнозинство.

И няма как да е иначе, когато по брой на студенти, твърдо държим първото място в света.

Да, точно така – България е на първо място по брой студенти съотносими с населението на страната.

И това в голяма степен обяснява нещата.

Винаги, когато се гони количеството, качеството дава фира.

Но както и да е. Да се надяваме, че времето ще регулира и тези процеси.

А иначе – честит празник!

Тодор Кръстев, адвокат

коментар във Фейсбук

Източник: Днес.БГ