Стихийна вода пуква главните тръби на Рилския водопровод

Стихийна вода пуква главните тръби на Рилския водопровод

Не може да не отбележим, че в историята на българската столица са се случвали какви ли не странни неща. Едно от тях е разказът как кметът на София спял дълбоко и сладко в леглото си, когато водата от още недовършения рилски водопровод, спускащ се чак от Седемте Рилски езера, се втурнала в спалнята му и го отнесла, както черноморска вълна отнася детска играчка навътре в морето. Нищо неподозиращият градоначалник сънувал как се носи към столичните покрайнини и плува в Искър с леглото си лодка

Нe го разбудил шефът на софийската пожарна с руското имe Захарчук. Той плувал в разни стилове към него и със сетни сили се уловил за леглото, козирувал и доложил, че София е под вода. Тогава кметът скочил, но вместо на пода, паднал в прииждащите рилски води. Започнал да се дави в тях, защото не умеел да плува. В това време леглото лодка „избягало“ много напред, носено от бурните талази, а Захарчук със сетни сили успял да хване шефа си pd ръкава, преди кметът да е потънал съвсем.

Така София за малко да остане без кмет на 1 април 1933 г. Всъщност историята е една от хилядите, талантливо измислени от създателя и основен автор на легендарния вестник „Щурец“ Райко Алексиев. Той успява да направи изключително достоверен колаж на „наводнението на площад „Народно събрание“. Великият талант на Райко Алексиев и винаги точният усет за усмивката и шегата към случващото се в София и в България го убиват веднага след преврата на 9 септември 1944 г. На преследване, но много по-слабо, е подложено и семейството на градоначалника, който съвсем за кратко е кмет на София на онзи 1 април, за който в. „Щурец“ измисля шегата с „Голямото наводнение от Седемте Рилски езера“.

Колажът, който Райко Алексиев прави на измисленото от него първоаприлско наводнение на София 

Според официалната статистика на Столична община кмет от 20 февруари 1933 г. до 25 май 1934 г. е Харалампи Орошаков. За него не се знае почти нищо, като се изключи книгата на внука му със същото име, откъдето се разбира, че семейството бяга от България през 1963 г.

Уводната статия на „Щурец“ от 1 април 1933 г. е сред най-добрите образци на вестникарското слово и е пълна с весели и закачливи малки разкази. Явно по онова време софиянци са тачели шефа на Пожарната, а към кмета не са питаели особени симпатии.

„На местопроизшествието пръв пристигнал началникът на столичната  пожарна команда Юрий Захарчук, който обяснил на изплашените жители причините за това внезапно наводнение. Според неговите думи всичко се дължало на рилската вода, която благодарение на разтопените снегове се била увеличила толкова много, че въпреки че рилският водопровод не е още готов, без знанието на общината, стихийно нахлула в тръбите и се отправила към столицата. И понеже тръбите на столичната водопроводна мрежа не бели пригодени за такъв голям натиск, пукнали се и огромната водна маса заляла града“, описва с голяма доза хумор Райко Алексиев.

Създателят на „Щурец“ „плаши“ София с дългото апокалиптично заглавие: „Рилският водопровод дави София. Стихийната вода пуква главните тръби на водопровода и залива

София. Паниката сред населението. „Столичният кмет отвлечен от водната стихия. Венециански канали из столичните улици. Спасителната акция на Морския сговор“.

Райко Алексиев е пребит до смърт веднага след 9 септември 1944 г.

Подробният разказ за „наводнението“ е ярък и весел, но и доста реалистичен“: „Тази сутрин върху София изневиделица е връхлетяло едно, колкото и невероятно, толкова и страшно бедствие. Още от 5 часа сутринта жителите в квартала около зоологическата градина (допреди няколко десетилетия зоологическата градина се намира на мястото около Паметника на Съветската армия), са били събудени от един силен подземен трус, последван от страшно бучене. Изплашените обитатели на квартала помислили, че има земетресение, веднага напуснали жилищата си и излезли на улицата. Не минават обаче и няколко минути и всички с ужас забелязват, че от големите пукнатини, образувани от силния трус, започнали със страшна сила да изхвърчат огромни водни гейзери, които започнали да заливат улици и дворовете на къщите. В скоро време всички зимници и сутерени се напълнили с вода. Изумените жители, виждайки, че водните маси заплашват да залеят целия квартал, хукнали да бягат към площад „Цар Освободител“, за да търсят спасение. Обаче, доближавайки се към Народното събрание, видели, че и площадът вече бил потънал във вода, която започнала стихийно да залива и булевард „Цар Освободител“.

Съвсем в стила на в. „Щурец“. в разказа за измисленото наводнение в София се показва симпатия към обикновените хора, които си вършат работата и не се страхуват да рискуват живота си за другите. Така на стражаря до Ректората е измислена „роля“ и „благодарение на съобразителността на постовия стражар при университета, обзетите от паника жители били отправени към градината пред Художествената академия, която е на по-високо място и по този начин е било избегнато, масовото издавяне на изплашените хора“. Няколко мига след изтеглянето на населението целият квартал потънал под вода  и улиците заприличали на венециански канали, по които плували предмети от покъщнина, удавени котки и кучета и много издавени животни от зоологическата градина, част от която била разрушена от водната стихия, продължава описанието на „стихията“ Райко Алексиев.

Тъй като често столичната преса от онова време се надсмива над поетесата и активистка на женското движение Анна Карима, към разказа за „Рилската стихия“ е добавено и уточнение, че „избягалият тигър от зоологическата градина изял Анна Карима и така спасил читателите от бъдещите й творения”.

Коментирай във Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *