18-годишният Адриян, който ПРЕГАЗИ Ани и Явор, проговори: ИСКАМ ПРОШКА

18-годишният Адриян, който ПРЕГАЗИ Ани и Явор, проговори: ИСКАМ ПРОШКА

Осем месеца след жестоката катастрофа при която загинаха двамата влюбени Ани и Явор, за пръв път говори шофьорът, който причини тяхната смърт. Адриян Антонов твърди, че не търси оправдание, а само прошка. Вижте какво разказа той пред Тина Ивайлова за сайта glasnews.bg.

За пръв път се явяваш да говориш. Защо така го почувства? И поиска това интервю?

– Понеже, единствената ми цел с това е, само да кажа на колкото се може повече хора, че съжалявам. На семейството, дори и на хората, които са загубили близки хора от катастрофи. Не съм тук, за да се оправдавам. Аз до преди няколко месеца, нямах силата да кажа нищо по тоя въпрос…Сега за пръв път събирам силата да го изкажа. Просто искам да кажа: Съжалявам! Да кажа, че това, което аз направих не е редно, че съжалявам.

– Това е истината? Не го казваш просто заради делото, да се оправдаваш?

-Не. Аз дори не си търся оправданието в момента. Аз не искам да се крия. Не искам да съм под сянката на адвокат. Просто да кажа, че аз съжалявам. Не някой друг да го каже вместо мен.

-Докато си бил в ареста, си написал отворено писмо до медиите, което не е стигнало до медиите. Дали можеш да го прочетеш?

Бащата в България е мъжка богомолка. По конституция

-Да.

„Аз съм Адриян Антонов, на 18 години съм. Израснал съм в едно добро християнско семейство. На около 10 годишна възраст майка ми умря от рак, поради което попаднах в един мрачен период в живота ми, в който имах мисли за самоубийство и не излизах от стаята си с дни. На 13 годишна възраст отидох да един християнски лагер, на който отново имах една живото-променяща среща с Бог, която ми даде да изляза от този мрачен период. Но на 08.05.2023 г. изживях най-голямата трагедия в живота ми. Дори и в най-големите си кошмари не съм си представял, че аз ще управлявам автомобила, който отнема два човешки живота. Пиша това с огромно съжаление към техните приятели, близки хора и към всеки един човек, който някога е бил засегнат в подобен случай. Искам да кажа моите искрени съболезнования към тези хора. Истински съжалявам! Казвам го това искрено от душа и сърце. Знам, че думите са малко, когато чувствата са силни. Надявам се семействата на починалите да намерят утеха и ако тази утеха е свързана с моето наказание, нега бъда наказан. Искам хората да знаят, че не съм хладнокръвен убиец. Аз също страдам за смъртта на Явор и Ани. Много бих искал да говоря лично с семействата и ако приемат да разговарят с мен бих се радвал, защото съжалявам дълбоко за това, което се случи.“

-Какво точно се случи?

– Самата случка, имаше един път и една кола, която минава перпендикулярно пред мен, и аз по това време малко намалявам и си мисля, че всичко е наред, че всичко е чисто. Но, изведнъж, усеща се сблъсък, предното ми стъкло се счупва, аербега на самата кола се отваря. Тогава дори не знам как се е движила колата, не знам какво се е случило. Бях някакво време в безсъзнание, по едно време усетих, че колата спря. Излязох, колата се беше блъснала в стълб и виждам тяло на човек …И не знам къде се намирам, не знам какво да правя. И някакви хора идват и започват да викат, да крещят: „Какво се случи? Какво се случи?“. По това време някой беше звъннал на 112, и аз по това време осъзнавам, че всъщност има още един човек, който аз дори не съм виждал, не знам какво се е случило.

-Не си правил опит да избягаш?

– Не, не съм избягал. Дори и не съм искал да бягам. Исках да помогна. Но по някакъв начин се хванах за главата, просто вървях в кръгове. Чудех се какво се случва и докато се усетя, полиция вече била дошла.

-Тази кола каква беше? Ти спомняш ли си я? И заслепи ли те?

-Отне ми видимостта. Тази кола минаваше, не знам как се е случило толкова перфектно да закрие хората. Само си спомням, че беше джип, голяма кола. Не виждах просто какво беше пред мен, заради тази кола. Тези кадри как минава джипа, това не е заснето, показва се само как аз минавам улицата. Наистина този джип, той ми отнема видимостта. След сблъсъка вече, аербега, стъклото, няма как да видя.

-Изобщо не си видял хора?

-Не, аз ако видя хора, веднага ще спра. Това е ясно

-Ти употребил си алкохол тогава?

-Не, аз не употребявам алкохол, нито наркотици. Не пуша, дори. Аз съм против тях.

-Защо си карал с превишена скорост?

– Обикновено тази улица аз я познавах и по това време, исках да се прибера малко по -бързо. Това е грешка, която направих и съжалявам. Не очаквам някой да си промени мнението за мен, като казвам, че съжалявам. Просто искам да го кажа, че знам че съм в грешка. Че това, което съм направил не е редно и дори няма някаква причина, която да дам, която да е със стойност. Понеже аз мога да съм бързал за вкъщи, утре ясно нали има работа, трябваше да ставам рано, това …

-Това не те оправдава?

Не търся нещо да се оправдавам, просто да кажа: Съжалявам!

-Имал си книжка три месеца преди това?

-Да, наскоро взета.

-Чувствал ли си се неопитен като шофьор?

– До някаква степен да. Имах си един маршрут, който беше църквата, приятелката ми.

-Да разкажеш малко за теб? Казваш хор, църква? Ти с какво се занимаваш?

-Аз свирих на китара в църквата, тогава бях точно пред завършване.

-Вече не свириш на китара?

Адриян. А:-Мое решение. Просто да не удовлетворявам моите желания, когато на други хора им бяха отнети.

-Вярващ човек ли си?

-Да, вярващ съм. И дори след това, което се случи още повече вярвам, защото никой няма безгрешен живот.

-А, не се ли сърдиш на Бог, че те постави в такава ситуация?

-В началото да, не мога да крия, че наистина бях гневен и се питах: Защо аз? Защо трябваше на мен да се случи? Но просто се примирих с това, че ако така е писано и аз трябва да мина през това нещо, трябва да го мина и не е решението аз да бъда сърдит през целия си живот. Но е решението аз да предупреждавам и да променям, понеже аз не съм единствения млад шофьор. И това, че нали на някой му се е случило нещо гадно, не е само той да се сърди на света и да обвиняваш всичко друго, освен себе си. Аз не живея по този начин, затова не се сърдя на Бог.

-Обвиняваш себе си?

-Да, да. Това дето се случи е ужасна трагедия

-Сънуваш ли ги? Сънуваш ли случилото се?

-По скоро го виждам, виждам патрулката. Това, което се случи.

-Какво виждаш?

-Беше като ужас. Човекът е мъртъв, сирени…

-Не си видял момичето?

-Не.

-Как разбра, че има и втора жертва?

-От хората, които бяха дошли чух, че има още един човек , който съм блъснал. Аз дори не знаех, че това е възможно…аз дори не усетих нямам си на идея какво се е случило докато аербега ме удари, а това беше след сблъсъка до …Много време съм бил в безсъзнание. Отново съжалявам за тези хора. Съболезнования за семействата им! Суров урок е, не заради наказанието, а по-сурово е да знаеш затова, че някой страда заради теб, заради твоите действия.

-От тогава минавала ли ти е мисълта, че можеш пак да шофираш?

-Аз имах книжка в ръката ми като излязах от ареста, но не исках да се качвам на кола.

-Защо не ти я бяха взели?

Нямам си на идея. Няколко месеца имах книжка в ръката си, просто не ми се качваше в кола. Аз дори не мога да седя в кола, в която се кара бързо, без да си представям нещо пак да се случи.

-Искаш прошка? От близките?

-Най-вече от тях.

-Вероятно не са готови за това?

-Дори не знам, как аз бих ги погледнал в очите. Не знам дали ще мога да ги погледна в очите, ако някой ден се срещнем, но знам че ще направя всичко възможно, просто да им кажа, че съжалявам. Просто искам да дам съболезнованията си, затова че страдат. За това, което се случи на тях. Аз не трябваше да предпоставям това нещо да се случва изобщо. Искам да върна времето назад. Аз няма как да ги накарам да не ме съдят…

-Смяташ, че си го заслужил?

– Да. Два човешки живота ги няма вече.

Коментирай във Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *