Лична драма: Понякога чувам как някои хора грозно обсъждат болестта на сина ми, но няма какво да направя

Дядо от село отиде да види сина си големец в града, но остана като попарен от реакцията му
0 Shares

С Катя се запознахме на годежа на наши общи приятели. Опитах се да се сближа с нея, но моментално получих твърд отказ. По-късно мои приятели ми разказаха, че Катя избягва да се среща с мъже, защото има болно дете. Тогава дори не си помислих, че става въпрос за тежко заболяване. Осъзнавайки, че не става въпрос за лично отношение, станах по-уверен и следващия път, когато я видях, започнах разговора с думите: „Знам всичко“. Тя се смути, но прие поканата ми да вечеряме заедно. С времето двамата се сближихме, но Катя все не беше готова да ме запознае с четиригодишния си син. Въпреки това бях уверен, че някой ден ще станем семейство.

Много от общите ни познати се съмняваха в чувствата, които изпитвах към нея. „Не се прави на рицар. Ще разбиеш сърцето на Катя и Митко – сина й!“ – казваха те. Но аз бях непреклонен и в крайна сметка успях да спечеля доверието й. Днес сме женени от три години. Катя е прекрасна майка, любяща съпруга и истински приятел. Цял живот търсех жена като нея.

Митко е мой син, а аз – негов баща. Не пастрок, не чичо, не и приятел на мама, а истински всеотдаен баща. Той има тежка форма на церебрална парализа: не може да ходи и се налага да го нося на ръце или да го бутам в инвалидна количка. Понякога чувам как някои хора грозно обсъждат болестта му и ми се иска да им разбия физиономиите, но не мога да си позволя да бъда хулиган пред сина си. Обществото не е готово за семейство като нашето, не е готово да вижда инвалиди по улиците. На работата често ми казват, че наоколо е пълно с красиви жени без такава „тежест“, но аз не считам Митко за бреме. Той е специален, ние сме специално семейство

Facebook Comments

0 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *