Изгонен от България проф. Иван Канев скъса оковите и каза истината

Изгонен от България проф. Иван Канев скъса оковите и каза истината
0 Shares

Проф. д-р Иван Канев е български учен, постигнал международна известност с изследванията си за хромозомите в САЩ.

Има научни звания и степени по две специалности: паразитология и генетика. В България работи в БАН, където е оглавявал Института по паразитология и Института по експериментална патология и паразитология. Участва в реформата на БАН и на българската наука като член на ВАК, на Общото събрание на БАН и директор на два института.

Професионалните му виждания за реформата се различават съществено от тези на началниците му. Опитите му за промени на някои от недъзите в науката са последвани от три наказания, последното от които е и уволнение от БАН.

Прокуденият от България професор е приет на работа в университети на САЩ, където работи и прави научните си открития.

През последните 22 години живее и работи в САЩ, като е бил част от екипите на Лаборатория по паразитология “Харолд У. Мантер” към университета в Небраска в град Линкълн и Лаборатория по човешка генетика към Медицинския център на университета в Небраска в град Омаха.

Участвал е в научни проекти в България, САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Русия, Израел и други държави. Работил е съвместно с над 130 изследователи от цял свят. Автор и съавтор е на над 403 публикации.

От тях 244 са научни статии и монографии и 159 научнопопулярни статии и интервюта, публикувани във вестници и интернет в България и САЩ.

Носител е на награди и отличия в: САЩ – “Златен орел” и “Човек на годината”, присъждани от Българо-американската асоциация в Чикаго и “Чужденец с изключителни възможности в науката”, присъдена от Държавния департамент на САЩ.

В Русия – с медал “Акад. Константин Скрябин”, избран е и за Почетен член на научно дружество към Руската академия на науките. В Израел е получил диплом от Израелската академия на науките и медал от университета в Тел Авив.

– Проф. Канев, кои заболявания се причиняват от хромозомите? Вие направихте колосални открития, които радикално променят представите за тях сред световната научна общност.

– Болестите, които се причиняват от аномалии в строежа на хромозомите, са много на брой и различни по характер. Точният им брой не е известен, защото всеки ден някой, някъде по света описва нови болести.

Предполага се, че са над 30 000 хиляди. От тях 400 са различни болести и варианти на рак на кръвните клетки и туморите на солидните тъкани. Тези многобройни форми на рак, заедно с болестите на Алцхаимер, Паркинсон и Хантингтън, са сред най-широко разпространените и най-опасните за здравето и живота на хората.

Синдромите, които се причиняват от аномалии в броя на хромозомите, също са много и различни по характер. Някои от тях, като Даун, Търнер, Пато, Ангелман и други, носят името на този, който ги е открил. Други, като Котешки очи, Фарджил Х и синдромът на Ембрионалния алкохолизъм, са описани в съответствие с клиничните им признаци или причинител.

Медицинските състояния, които се причиняват от аномалии в строежа и броя на хромозомите, са безплодие, спонтанни аборти, физически недъзи и психически отклонения, аутизъм и др.

– Кой е най-големият проблем при тези болести, синдроми и медицински състояния?

– Големят проблем при тях е в механизма, който е отговорен за появата на онези аномалии в строежа и броя на хромозомите, които водят до появата на рак, синдром на Даун, безплодие и хиляди други болести, синдроми и медицински проблеми.

Този механизъм остава скрит и неразкрит след 150 години клинични и лабораторни изследвания. Непознаването на механизма прави прогнозирането им трудно и неточно, лекуването им непредвидимо, а опитите за тяхното ограничаване и ликвидиране невъзможно.

– Вие открихте ли този механизъм?

– Направените от нас нови открития са в няколко направления. Най-голямото от тях е в намирането на неизвестния досега механизъм, който е отговорен за появата им. Използвайки електрическите заряди на хромозомите, ние открихме съвършено нови и неизвестни досега механизми.

Това ни позволи да намерим и предложим решение на онези проблеми, които стоят и чакат такова от много години. Сред тях – произходът на болестите, причинявани от хромозомите. Нашите открития показват, че гените, протеините и ензимите са жертви, а не главната стартова причина, която отключва процесите.

През 2010 г. стана ясно, че изследванията на гените сами по себе си не решават проблема с рака. Официално бе признато, че онкогените и потискащите тумори гени са важен фактор, над който има друг неизвестен засега фактор, който определя дали те ще се повредят и причинят рак, или не. Този неизвестен досега фактор са откритите от нас електрически заряди и сили на ниво хромозоми.

Те ни разкриха и механизма, по който причиняват и другите болести

Например години наред учените посочваха гените като главен фактор, който причинява синдромите на Даун, Търнер, Пато и др. Някои от тях дори успяха да наложат това мнение и получиха от Фондациите за синдрома на Даун милиони долари, за да изучават гените на хора и мишки, които причиняват заболяването.

В същото време лекарите, които работят с болните деца и техните родители, имат проблеми и съмнения в теорията за гените. Тези съмнения идват по няколко причини: първо, защото родителите на децата със синдром на Даун са с нормални гени и нормален брой от 46 нормални хромозоми.

Второ, децата със синдрома на Даун имат ненормален брой от 47 хромозоми с ненормален брой на гените в трите копия на 21-ва хромозома. Трето, тези деца са обикновено стерилни и като пораснат не предават гените си на следващо поколение. Четвърто, липсата на гени в предаването на заболяването сочи, че синдромът на Даун не е типично генетично заболяване и не се предава от родители на деца чрез гени.

– Как по по-точно откритията ви ще повлияят прогнизирането на болестите, причинявани от хромозомите?

– Нашите открития показват, че прогнозирането е неточно, с много фалшиви положителни тестове. Не може да се изчисли рискът и да се прогнозира точно заболяване, чиито прогностични тестове се правят, без да се познават и мерят онези фактори, които имат решаваща роля за появата на болестта. В случая този фактор е електрическите заряди на хромозомите.

Например при болестта рак на гърдата рискът се определя предимно на тестовете за гените BRCA1 и BRCA2. Но така изчислен, той е неточен по две причини.

Първо, защото този рак се причинява от още 10 други гени, които не се изследват и за тях няма информация.

Второ, защото дори и да са здрави и неповредени в момента на изследване BRCA1 и BRCA2, те могат да се повредят утре или някой друг ден и това увреждане ще се получи при тези жени, в чиито хромозомен комплимент има силни, небалансирани електрически заряди.

– Как тогава предлагате да се оценя рискът от появата на рак?

– Нашето предложение е рисковете за поява на рак да се определя не само от моментното изследване на даден ген или панела от няколко гена, но и с методи за измерване на електрическите заряди и сили в хромозомите на изследвания човек.

Същият проблем съществува и в определяне на риска от раждането на деца с Даун и други синдроми. При тях рискът се изчислява въз основа на информацията за възрастта на майката и за наличието в кръвта й на специфични алфа протеини от нероденото още бебе (фетус).

Така изчисляваният риск е неточен, с много фалшиви положителни и отрицателни резултати, защото в него не се използва информация за електрическите заряди и сили, които са главният фактор за появата на синдрома.

Тези неточности ще бъдат намалени в голяма степен, ако рискът се изчислява и с информация за нивото на електрическите заряди на хромозомите на бременната жена и нейния съпруг.

– Какво показват вашите открития по отношение на лечението на болестите, причинявани от хромозомите?

– Нашите открития показват, че лечението им е с непредвидим изход. За 20 години ние проследихме над 1000 химични, физични и биологични фактори, които са докладвани, че причиняват и лекуват рак. С течение на времето всички тези фактори са били обявени за неефективни и изоставени.

Тези проблеми нямаше да ги има, ако лечението се прави на пациенти, чиито хромозоми са изследвани за нивото на електрическите заряди и сили. Ако тези сили са известни за всеки пациент, лечението с химични и физични фактори ще бъде извършвано в дози и време, които да съответстват на електрическите заряди вътре в хромозомите.

Казано накратко, познаването на електрическите заряди на хромозомите ще подобри в голяма степен ефекта от лечението на рака с всички известни досега методи като химиотерапия, електротерапия, радиационна терапия, имунотерапия, хормонотерапия и хомеопатична терапия.

– Каква е ролята на вариациите в броя на гените, строежа на хромозомите и клиничните признаци на болестите, причинявани от хромозомите?

– Тези вариации са толкова големи и неразгадани, че учените и лекарите се мъчат, но не могат да намерят обща база и критерии, по които да ги картират и класират.

Например клиничните признаци на болестта хронична миелоидна левкемия се проявяват в три различни форми, известни като филаделфия негативна, позитивна и бласт. При филаделфия негативната форма всички хромозоми са нормални.

При филаделфия позитивната форма има само една абнормална транслокация между дългите рамена на 9-ата и 22-ата хромозома. При филаделфия бласт формата освен абнормалната транслокация между 9-ата и 22-ата хромозома, се намират абнормални още 2-3 и повече хромозоми.

– Откъде идват тези различия в аномалиите?

– Отговорът е в електрическите заряди и сили на хромозомите. Колкото те са по-силни и по-небалансирани, толкова по-големи по размери и по брой са аномалиите на хромозомите. Респективно колкото повече по брой са аномалиите, толкова по-тежко протича заболяването.

Същата зависимост се наблюдава и при клиничните признаци при болните от синдрома на Даун. Там в едни варианти ембриони с три копия от хромозома 21 се абортират като негодни за живот.

В друг вариант децата се раждат живи, но с тежки физически и психически проблеми и имат непълноценен и кратък живот спрямо здравите деца. В третия вариант децата с три копия от 21 хромозоми са в добро здраве и имат дълъг и щастлив живот, подобен на здравите деца.

Направените от нас изследвания с модерните методи на молекулярната биология показват, че хромозомите на деца от описаните по-горе варианти имат ясно изразени различия в броя на невидимите под микроскоп микроделиции и микродупликации на хромозомите.

Причинени от силни и небалансирани електрически заряди, тези аномалии на субмикроскобско ниво са най-много на брой при ембрионите, които са абортирани. Най-малко те се намират при децата с добро здраве и продължителен живот.

Тези изследвания ни дават основание да кажем, че неизвестните досега микроделиции и микродупликации имат голямо влияние върху клиничните признаци и продължителността на живот на децата със синдрома на Даун.

Ако тези микроаномалии се намират в хромозоми и гени, които кодират изграждането и работата на сърцето, очите, бъбреците или други органи, тогава детето ще бъде болно и може да загуби живота си от болести, засягащи точно тези органи.

Същата зависимост се наблюдава и при големите вариации в броя на гените и аномалиите на хромозомите, които причиняват рак. Например рак на дебелото черво се причинява от над 25 различни гена, сред които е и ген CCND1 и обратно.

Генът CCND1 се намира в над 25 различни форми на рак на кръвните клетки и тумори на солидните тъкани. Така е и с 21-ата хромозома, която причинява синдрома на Даун в над 15 на брой вариации. В едни случаи 21-ата хромозома е представена в три самостоятелни копия. В друг вариант тя е транслокирана в зоната на центромерите, в т.нар. Центрик фюжън Робертсонови транслокации.

В третия вариант транслокациите са в зоната на теломерите. Тези вариации създаваха години наред проблеми и главоболия на учените и лекарите, които се опитват да открият механизма зад тях.

Отговорът бе намерен в неизвестните досега електрически заряди на хромозомите. Когато те са локализирани в зоната на сателитите на 21-ата хромозома, тогава синдромът на Даун се причинява от три самостоятелни копия.

Когато те са в зоните на центромера, тогава синдромът се причинява от Центрик фюжън Робертсонови транслокации. Когато са в теломерите, се получава вариантът на синдрома на Даун от теломерни асоциации.

– Колко време ви отне да направите новите си открития?

– Първото откритие направих преди 25 години, когато работех в БАН като директор на Института по експериментална патология и паразитология.

Там, изследвайки хромозомите на паразитни червеи, открих незабелязани дотогава прилики във формата, строежа на функциите и дефектите на хромозомите, и трансформатор на легендарния гений Никола Тесла.

По редица причини от технически и финансов характер това първо откритие не е проследено и не е изследвано подробно в България.

Подробните изследвания започнаха три години по-късно, когато мои научни идеи получиха финансиране в САЩ от фондацията на проф. Уилям Кембъл. Това е същият Кембъл, който получи Нобелова награда по медицина през 2015 г.

В САЩ срещнах и проф. Уорен Сангер, който е основател и директор на най-голямата лаборатория по генетика на човека, разположена между Чикаго и Денвър.

Той ми предложи да работя в неговата лаборатория и да проверя дали приликите между хромозомите и трансформатора на Тесла са случайни или истински. Той осигури финансирането и модерна техника. В САЩ изследванията продължиха 20 години.

В тях взеха участие над 30 специалисти по генетика, молекулярна биология, патология, химия, биохимия, физика и биофизика. От тях 25 са от САЩ, 7 – от Япония, Франция, Русия и България.

– Къде са публикувани новите ви открития?

– Всички открития са публикувани в реномирани научни списания. Безплатен достъп до тях има в интернет. Заедно всички открития са описани в брошура, копия от която са изпратени и в Народната библиотека в София.

– Как новите открития се посрещат в практиката и къде и кога ще бъдат внедрени?

– От гледна точка на практиката новите открития са в зоната на: онкологията и хематологията, където се работи по диагностицирането, лечението и предпазването от рак; в педиатрията – синдромите на Даун, Търнер и други; акушерство и гинекология – безплодие и спонтанни аборти; неврология, психиатрия и психология – психични болести; в ортопедията, физиологията и други – физическите недъзи и дефекти; генетика, клетъчна, молекулярна и еволюционна биология, където се формулират основни закони, теории и принципи за строежа и функциите на хромозомите и гените.

Специалистите от тези медицински специалности проявяват голям интерес към новите открития.

Прилагането им е въпрос на време, което е необходимо за тяхното опознаване и подготовка на необходимите нови методи и техники.

До голяма степен размерът на това време ще зависи и от готовността на сегашния мултимилиарден бизнес в медицината и фармацията да отвори ниши за приемането и прилагането на новите открития.

Бързо или бавно, прилагането им ще се случи, защото не може ракът, синдромът на Даун и другите причинявани от хромозомите болести и синдроми да съществуват в това състояние на “непобедими императори на всички болести”. Новите открития са “оръжието” с което те могат да бъдат победени.

Facebook Comments

0 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *