Лична драма: Беше като във филм на ужасите, лихварите първо ме пребиха, а после се гавриха с жена ми

Лична драма: Беше като във филм на ужасите, лихварите първо ме пребиха, а после се гавриха с жена ми
15 Shares

Ще ви разкажа за една нощ на ужас, която преживяхме с моята съпруга. Правя го и заради нас – дано малко ни олекне, и заради другите – като предупреждение. Сигурно не сме единствените, подложени на подобно насилие, и знам, че то не бива да се премълчава – нито от страх, нито от срам. В един момент животът на семейството ни се обърка. Горе-долу по едно и също време съкратиха и мен, и нея и останахме без работа, а имахме две деца и два заема. Започнаха да ни притискат за вноските, които не можехме да погасяваме. Тогава се видях в истинска безизходица. Един познат ми препоръча човек, който може да оправи нещата. Свързах се с него и той наистина веднага ми даде заем от 10 хиляди лева, за да оправя положението. Трябваше да ги върна за 3 години, а лихвата щеше да е 4 хиляди лева. Бях намерил и решение за връщането им – щях да замина в чужбина, да работя и да се издължа. Но и този път плановете ми се объркаха – семейни проблеми провалиха пътуването ми.

Все пак не стоях със скръстени ръце – хванах се на един строеж и малко по малко внасях дължимите суми. Трите години обаче се изтърколиха като три месеца и като тегли чертата, „добрият“ човек ми каза, че съм покрил само лихвата и нито лев от главницата. Исках отсрочка – все пак работех и макар и бавно, си плащах дълга. В отговор започнаха заплахи по телефона, после лихварят ми прати двама здравеняци, които хубаво ме натупаха – да не забравям, че съм длъжник. Стигнаха и по-далече. Една вечер, както се прибирахме с жена ми, едни яки мъже ни сграбчиха и ни натикаха в някаква кола.

Нататък всичко стана като във филм на ужасите – завързаха ни очите и ръцете. Нямах представа колко и накъде пътуваме, накрая ни стовариха като чували и ни набутаха в някаква стая. Аз някак се бях примирил, но жена ми беше изпаднала в паника и през цялото време хлипаше. Развързаха ни очите и мен ме накара да подпиша документ, че им прехвърлям жилището – единственото, което имах. Отказах, защото това означаваше семейството ми да остане на улицата. Не ме кандърдисваха, а започнаха да ме бият като тупан. Като им писна да се занимават с мене, подхванаха жена ми. Правиха такива неща с нея, че нямам сили да ги опиша. Само като си спомня, настръхвам целият и пак полудявам от гняв и безсилие. Гавриха се с нея, изнасилваха я, подмятаха я като парцалена кукла, а аз не можех да помръдна. После пак подхванаха мене. Цяла нощ извергите издевателстваха над нас и накрая, за да спася съпругата си, която беше на края на силите си, аз подписах документа, който искаха. После пак ни завързаха очите, натовариха ни в колата и ни стовариха пред дома ни.

След този случай се намериха наистина добри хора, помогнаха ми и успях да спася и жилището, и семейството ни И с парите се справих, покрив дълговете си. Преживяното в онази нощ обаче ще помним с жена ми, докато сме живи.

Марин

Източник: Лична драма

Facebook Comments

15 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *