Бивша националка по баскетбол живее като отшелник край морето до Крапец /СНИМКИ/

Бивша националка по баскетбол живее като отшелник край морето до Крапец /СНИМКИ/
30 Shares

Робинзон Крузо в наши дни: Избягала от напрежението в големия град и от секта в Русия, майката на три деца 53-годишната Кристина Узунова преживява на течна храна, спи в легло от водорасли и търси своята женска основа близо до водата.

Кристина Узунова е на 53 години. Израснала и живяла в София, днес тя е избягала от шума и суетата на големия град и намира вътрешен покой край морето, недалеч от село Крапец. На брега тя си е устроила живот като на героя на Даниел Дефо Робинзон Крузо.

Занимавала се е с баскетбол от 7 до 28-годишна. До 1995 г. животът й преминавал по залите, по лагери.  Първото си дете, момче, родила в България. Била в Италия, където се родили другите й две деца, момчета. Занимавала се с баскетбол, отказала се, когато се родили децата.

„Когато се родиха момчетата, случи се така, че дръпнах ухото на едното от тях. Разбрах, че нещо не е в правилна посока, щом мога по този начин да се скарам на детето. Тогава започнах да търся нещо друго“, връща лентата назад Кристина.

Преди 20 години срещнала австралийка, която се хранела само от слънчева енергия. „Спрях да ям, цяло лято бях само на течности. Такава енергия, такова чувство изпитвах. Изкарах цяло лято така. Дойде зимата, стана ми студено и разбрах, че още нищо не знам, нещо ми липсва. Разбрах, че организмът ми отказва вече и се принудих да ям“, припомня си Кристина.

След това станала вегетарианка. После заминала за Сибир.

„Търсех да се събера с хора, с които да живея по друг начин. На седемте рилски езера се запознах с група от Русия. Като ги видях, сърцето ми започна силно да бие. Оставих всичко. Бях направила детска градина. И заминах, за да видя с очите си – в Русия, в тайгата. Видях добро отношение към децата“, разказва жената.

Според медии, през 2001 г. 13-годишно момче и баба му са се борили за спасяването на 34-годишната тогава Кристина Узунова, бивша състезателка по баскетбол, която беше станала член на “Църквата на последния завет” от 1999 г. Тя имала пари и имоти, но разпродала всичко, за да замине. Бабата Антоанета Цветкова плачела и разказвала, че руснаците взели даже пианото на невръстния й внук. Сектата пуска пипала у нас още през 90-те години. Висарион идва четири пъти в България и изнася проповеди пред свои съмишленици, набира и нови наивници. Последното му посещение е през 2004 г.

Според хора, които са успели да се измъкнат от сектата, “Прероденият Христос” държи подчинените на хляб и вода, заграбва имотите им. Последователите му живеят на прага на физическото оцеляване в селищата, където работят тежък физически труд по 18 часа на ден за шепа пшеница или парче хляб.

„Прибрах се, защото нямахме документи“, припомня си Кристина Узунова. След завръщането си у нас е живяла на различни места, обитава места, където има вода, извори. Защото човек е вода и като бебе е излязъл от утробата, от водата, обяснява жената.

Тя вярва, че, когато жената е в града, се прекъсва връзката й с водата в тялото й и тя не може да бъде пълноценна. Истинската жена е такава, когато се грижи за природата и за децата си, вярва Кристина.

„Сега в градовете е една лудост. Такова отдалечаване от естествения начин на живот е ненормално и неразумно, път на самоунищожение. Ако не събудиш инстинкта за самосъхранение, ще трябва да влезеш в болница. Хората търсят нещо истинско. За да го намериш, трябва да излезеш от града, от селото. Сякаш е скъсана връзката между жената и природата. Всеки човек, който идва тук, с търсенето си подбутва природата към нещо хубаво“, вярва Кристина. Според нея трябва хората да започнат да идват на такива места и да започнат да си помагат, да си разменят продукти, които произвеждат.

„Просто жената трябва да намери своята женска основа. Между мъжа и жената има голяма разлика във виждането, дори и на водата. Жената е майка, тя трябва да съхрани общуването с водата. Това е и моята цел да живея близо до вода, до чисти минерални извори“, споделя жената.

Казва, че тук, край морето, се превръща в детенце. „Душата има друг ритъм, тя има предопределение да прави нещата бавно и те да се случват точно тогава, когато трябва“, казва тя. „Когато започнеш да се страхуваш, означава, че мислиш само за себе си. Или си напълно открит или си се затворил да мислиш само за себе си“, добавя Кристина.

Разказва, че, когато живее близо до вода, усеща желание да мине само на вода, да не се храни с твърда храна. „Ако го няма това желание, значи трябва да останеш до брега, до водата, за да се трудиш и да стигнеш до състояние, в което искаш да усетиш вкуса на водата. Трябва да останеш на това място“, обяснява тя. Смята, че на такива места трябва да има навес или палатки, където жената да престои. „Тези места трябва да са само за жените. В момента има такова отношение на мъжете към жените, че те вече не могат да намерят себе си, истинското си аз“, казва бившата баскетболистка. Тя е живяла три месеца в параклиса „Свети Пантелеймон“ край Рупите. „Идваха жени там и преспиваха под един навес. Такива места са като полева клиника, природна лечебница. И на определени дни жените трябва да преспиват там за една или две нощи“, предлага тя.

Кристина разказва, че през целия ден консумира само течности. „Най-важно е да си направиш едно бурканче с някаква течност. Нарязвам чесън, джинджифил, нещо, което е лютиво, защото имам бронхит. Чета какво се препоръчва за различните болести – диабет, гастрит … и правя течности за през деня – с джинджифил, червено цвекло“, споделя Кристина. Целия ден изкарва на някаква лютива течност. „Жената няма нужда от толкова храна. Тя може само да гледа градината и тя се храни. Започва да събужда енергии. Мъжът има нужда от ядене. Просто вече сме задължени да минем на повече течна храна“, добавя тя.

Освен че се храни от слънцето или с течности, бившата състезателка спи на легло от водорасли. Изсушава водорасли, които като се покрият с глина дават топлина. Шие шапки, обувки от водорасли. „Имах синузит. Докато пренасях водораслите, синузитът, главоболието, задухът изчезнаха. Трябва да се завра във водораслите и там се освобождавам. Те са естествен лечител“, твърди Кристина. Натрупала изсушени водорасли и си легнала уморена. Чак се разплаках, защото те са някакви меки, но в тях има запомнена музика, споделя жената.

Казва, че нищо от града не й липсва. Морето й дава всичко.

Източник: pronewsdobrich

Facebook Comments

30 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *