Д-р Гайдурков за ваксините: За хората – автоимунни заболявания, за производителите – имунитет

Д-р Гайдурков за ваксините: За хората – автоимунни заболявания, за производителите – имунитет
35 Shares

Уважаваният д-р Георги Гайдурков даде мнението си относно една от най-горещите теми в обществото – ваксинирането против коронавируса. Публикуваме го от страницата му във Фейсбук без намеса:

От общомедицинска и общобиологична гледна точка, винаги трябва да сме изключително внимателни, когато става дума за ВИРУСИ и ваксини срещу тях, а не за бактерии, защото вирусите се развиват интрацелуларно (вътреклетъчно) и се интегрират с нашия геном.

Генетиците разкриват, че около 8% от човешкото ДНК е вирусно. Т.е. в историята на човешкия вид, чрез рекомбинация в нашата ДНК е инсерирана/инкорпорирана (вмъкната) 8% вирусна нуклеинова киселина (чужд генетичен материал) и ние живеем с нея симбиотично. Актуална илюстрация на това е примерът с вируса на варицелата. Както е известно, във всеки от нас, веднъж постъпил, той остава в тялото ни (основно в нервни ганглии) завинаги. Всички ние сме положителни на проба за вируса на варицела/херпес – за цял живот.

При определени обстоятелства (токсичност, стрес и др.) той се активира и се проявява като херпес зостер. С други думи, срещата ни с вируси (много от които, освен всичко, са облигатен и естествен компонент на екосистемата, в която живеем) е интимна среща с друга генетична информация.

И ако ние инженерираме с такава генетична информация (генно инженерство) и манипулираме по отношение на генома на клетките ни, трябва изключително внимателно да проучваме особено ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ефекти на такава манипулация. Това ни задължава ваксините адресирани спрямо вирусни заболявания да претърпяват клинично проследяване поне 3-5 години, в който период тези ДЪЛГОСРОЧНИ странични ефекти да бъдат изследвани и проследени. В противен случай нараства рискът особено от отключване на автоимунни заболявания. Тогава организмът ни, в стремежа си да елиминира чуждия биологичен/генетичен агент, започва да унищожава и клетъчния им носител, т.е. нашите собствени клетки, които го съдържат.

В този случай трябва да се претеглят щателно ПОЛЗИТЕ спрямо РИСКОВЕТЕ.

И всеки от нас при добра информираност да реши за себе си, имайки предвид здравния си статус, дали да поеме този риск. Особено в случай, когато фирмите производители са си издействали имунитет да не могат да бъдат подвеждани под съдебна отговорност за каквито и да е щети и странични реакции. Кой може да бъде над закона – на този въпрос могат да отговорят юристите.

Когато се касае за респираторна инфекция, която протича в 80% безсимптомно, т.е. човек изобщо не боледува от нея при среща с причинителя, но си изработва естествен имунитет, която само в 5% протича с тежка симптоматика, налагаща болнично лечение, тогава трябва да решим дали въобще се нуждаем от нея.

Facebook Comments

35 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *