Лична драма: Синът ми почина, а снахата вини мен!
Покойният ми син и съпругата му обичаха алкохола. Двамата злоупотребяваха с чашките и не им оставаше време да възпитават дъщеря си. Внучка ми много страдаше от родителите си алкохолици. Когато Стела навърши 10 години, снаха ми роди момче. От пиене обаче не можеше да обърне внимание на сина си, затова грижите за новороденото пое сестра му. Никъде не излизаше без братчето си и навсякъде го мъкнеше със себе си. Понякога внучка ми идваше разплакана и ме умоляваше да й помогна да приберем майка й, която лежи в несвяст на земята. Ето такова беше нейното детство – вечно унижение и оскърбление. Но един ден й омръзна, хвана брат си за ръка и дойдоха да живеят при мен.
Социалните искаха да лишат родителите им от настойнически права, но аз им отказвах. Страхувах се, че децата ще бъдат отведени в сиропиталище, защото съм инвалид втора група. Полагах много усилия внуците ми да се образоват. Изпратих момичето на училище, а момчето на детска градина. Понякога, когато виждаха майка си, двамата се криеха зад гърба ми: „Бабо, спаси ни! Пияната ни майка пак дойде.“ Изминаха години. През цялото време те се молеха на Бог майка им да спре да пие и Той ги чу. Снаха ми се лекува в клиника и успя да победи страшната зависимост. Стела завърши гимназия и продължи образованието си в университета. Снаха ми знаеше, че издържам децата с една пенсия и въпреки това не ми помагаше финансово. Веднъж не попита дали имаме нужда от нещо. Живеехме, както можем.
През една студена зима на внучка ми се скъсаха ботушите. Тогава помолих майка й да купи нови обувки, за да не й мръзнат краката. Тя не отказа, напротив, каза, че ще изпрати пари, но не изпълни обещанието си. Колко много плака тогава нещастното ми момиче. Добре, че наш роднина се смили и ни услужи с нужната сума. Децата трудно забравят обидите. Днес Стела е омъжена жена и има двама сина. Въпреки че изминаха години, тя не прости на майка си. Снаха ми ме обвинява, че съм й промила мозъка. Хвърля обида след обида, унижава ме и кълне, а забрави, че когато беше пияна, дъщеря й се криеше зад моя гръб. Нека Бог я съди. Хората, които не знаят историята ни, осъждат Стела, че отказва да види майка си. Винаги съм вярвала, че майките не само раждат, а и са длъжни да отгледат и възпитат децата си