Лична драма: Накарах бременната си дъщеря да скача от висок стол, направих всичко възможно, но внучката ми се пребори за живота си!

Лична драма: Накарах бременната си дъщеря да скача от висок стол, направих всичко възможно, но внучката ми се пребори за живота си!
11 Shares

Ако се налага да върна времето назад, отново бих постъпила така. Нека моята история припомни на всички жени, които вземат решение в полза на децата си, че и те имат майки. И нас също ни боли за тях. Дъщеря ми Олга ми бе едва на 17 години, когато един ден доведе на гости у дома съученичка си Иван. Двамата младежи застанаха пред мен и с наведена глава признаха, че Олга е бременна от Иван. Разбира се, бяха планирали да се оженят и да живеят дълго и щастливо. Оказа се, че родителите на момчето били наясно с положението, и единствено аз съм тънела в неведение. И никой от тях не помисли, че двамата влюбени са едва на 17 години, нямат образование, работа и свой дом. За каква сватба говореха? За какво дете?

Дори и нощем, всичките тези въпроси не спираха да кънтят в главата ми. Няколко дни по-късно, на едно семейно тържество, дъщеря ми заяви, че са планирали сватбата да бъде през есента. И докато се чудех какво да кажа, Олга внезапно припадна. Толкова се уплаших, че на другия ден спешно я заведох на лекар. Диагнозата “ Левкемия“ ме удари като гръм от ясно небе. Рак на кръвта. Господи, моето единствено дете беше болно от рак. Не мога да ви опиша болката, която изпитах в този момент. Лекарите твърдяха, че по време на бременност нищо не могат да направят: химията ще убие детето, а ракът ще убие Олга. Детето ми нямаше много шансове. Но дъщеря ми категорично отказваше да махне бебето.

И тогава реших, че ще направя всичко възможно, за да се отърва от бъдещето си внуче. Разбирах, че това бебе е единственото препятствие към спасяването на собственото ми дете. Проучих всички възможни и немислими начини за причиняване на спонтанен аборт. Принудих я да пие алкохол. Сложих в кухнята висок стол и накарах Олга да скача от него. Напълних вана с гореща вода и с часове я държах там. Исках бебето да умре, но малкото същество с всички сили се бореше за живота си. Самите лекари причиниха изкуствено раждане, веднага щом осъзнаха, че детето може да бъде спасено извън тялото на майката. Бориха се упорито за живота на Олга и бебето. Разкъсвах се между двете интензивни стаи, но от ден на ден майчината ми обич ме караше да ставам все по-силна.

Слава на Бог, всичко се нареди. Благодарение на лекарите и парите, които инвестирахме в момичетата, всяка от тях е жива и почти здрава. Но ако се налага да върна времето назад, отново бих постъпила така. Майчиният инстинкт, когато като тигрица се бориш за живота на детето си, не може да бъде изкоренен. Той е с теб за цял живот

Facebook Comments

11 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *