Лична драма: Трябва ли да родя на 43 години!
Аз съм на 43 и скоро ще стане майка. Така се получи. Имам голяма дъщеря, която учи и живее в столицата. Не планира да се върне у дома, но на празниците винаги сме заедно. Дъщеря ми се радва, че ще има сестричка и за щастие ме поддържа в това решение. Рано останах вдовица. След смъртта на мъжа си повече не се омъжих. Просто не успях да срещна мъж като него, който да се грижи така добре за мен. Изминаха години, дъщеря ми завърши училилище и чак тогава срещнах човек, с когото изживяхме буен любовен роман. Колега ми е, много красив мъж, който красиво ме ухажваше. Всеки ден ми подаряваше цветя, на обяд ме канеше на кафе, вечер се разхождахме заедно, обикаляхме магазините, пазарувахме, ходехме на кино и театър. През уикендите пътувахме извън града, в къщата му на село. Крепостта, която градих години наред, падна бързо, и сега съм бременна. Уж бяхме взели мерки, но някой отгоре реши, че и двамата имаме нужда от бебе.
Знаех, че приятелят ми е свободен и никога не е бил женен. По поведението му ясно личеше, че ме обича и не иска да крие нашите отношения. Няколко пъти вечеряхме с негови близки и приятели, но нямаше и намек, че има семейство. Когато му казах, че чакам дете, приятелят ми така се изненада, изнерви се и започна да ме умолява да направя аборт. Не искал детето, защото вече си имал две деца и жена. Просто в момента не живеели заедно. Синът му бил с церебрална парализа и родителите му помагали в грижите за болното дете. На този етап не бил готов да плаща издръжка за още едно дете и заплатата му принадлежала на семейството му, а не на мен.
Не настоявах повече. Този мъж излезе от живота ми. Зачеркнах го завинаги, но реших да задържа бебето. Преминах всички тестове и изследвания. Ще имам момиче. Абсолютно здраво дете. Как да махна това малко същество, което Бог ми подари! И сега, от всички страни чувам едни и същи въпроси: „Защо искаш това дете?“, “ Не осъзнаваш ли, че си на 43?“, “ А знаеш ли от какво ще се лишиш и през какво ще преминеш?“
А на мен се иска да разбера, какво пък толкова ще загубя и от какво ще се лиша, щом съм решила да родя на 43 години? Може би има жени сред вас, които са родили на тази възраст и биха споделили личния си опит?