Читателка: Пълен хаос! Приеха майка ми в ковид отделение – 2 дни не знаехме дали е жива, или умряла!

Читателка: Пълен хаос! Приеха майка ми в ковид отделение - 2 дни не знаехме дали е жива, или умряла!
36 Shares

Читателка на Plovdiv24.bg разказа от първо лице през какво минават близките на заразени с коронавирус. Даваме й думата веднага:

„Г-жо Каназирева, искам да ви разкажа за неадекватното отношение към близките на пациентите, които се лекуват в ковид отделение в болница „Св. Пантелеймон“ в Пловдив. Ние бяхме две денонощия в неведение в какво състояние е моята майка. Имайки предвид, че тя е възрастна, че е със съпътстващи заболявания и т.н., две денонощия ние не знаехме дали е жива, или е умряла, след като ни се подаде сигнал, че тя е с положителен резултат и я местят в ковид отделението.

Да се добереш до телефоните на лекар, за да се поиска информация, е … сигурно, ако реша с Доналд Тръмп да се свържа – ще бъде по-лесно. Това е абсолютно недопустимо. Знам, че е натоварена системата, знам че персоналът е малко, но все пак, в дадените часове, в които трябва да се получава информация за пациентите, мисля, че би трябвало да има човек, който да дава някаква информация. Защото колкото болните са болни, толкова и ние страничните хора сме заинтересовани. Значи, ние можем да си изпълняваме задълженията, които се изискват от нас, но в крайна сметка ние имаме и права, нали?

Пълен хаос, неадекватно отношение. На всичко отгоре, ако се свържеш евентуално с някаква сестра, тя 15 минути се кара с мен, за да ми обясни колко й отнемам от времето, колко й преча на работата и т.н. За мен това е недопустимо.

Не да търсим Карлово, Сопот и т.н. Нека областният управител да се разходи из другите болници и да види за какво става въпрос. Изключвам факта, че лично аз, след като закарах майка ми в Спешното отделение, четирима пациенти ги обработваха 5 часа – от 4 и половина до 10 и половина вечерта! Това го изключвам.

Непрекъснато твърдим по телевизиите как всичко се прави, как се дават пари, какво е обгрижването, какви проверки се правят, но аз, като личен потърпевш, не виждам такова нещо. Ето, аз съм под карантина и никой от РЗИ не ме е потърсил, за да ми се издаде предписание. Аз съм уведомила джипито, кварталния ни полицай, работодателя и от петък, 6 ноември, аз съм самокарантинирана и си изпълнявам стриктно нещата, които трябва да ги изпълнявам.

Не е въпросът само да се оправдаваме гражданите колко са безотговорни. Напротив. Днес лично се свързах с РЗИ и подадох информацията – ЕГН-то на майка ми, оставих мои телефони за контакти и евентуално сега очакваме някакво адекватно отношение. Днес. Значи говорим: петък, събота, неделя, това са три дни. Значи аз тези три дни, ако съм един безотговорен човек, мога спокойно да си се разхождам и, ако съм носител, да сея заразата навсякъде.

Това е недопустимо. Знам, че всичко е натоварено, знам, че всичко е в много повече, но и това, което се върши, не мога да го определя. Ние сме големи, интелигентни хора, трябва да се разбираме, разбираме се, влизаме в положението на докторите, а каква е обратната връзка? Нула. Две денонощия! Получих обаждане от лекуващата лекарка на майка ми от едното отделение, че я превеждат в ковид отделение и оттам нататък – пълно затъмнение, ние нямаме информация жива ли е или не. Сега и аз като съм под карантина, непрекъснато въртим телефони, никой не отговаря или телефоните са заети. Това е просто недопустимо.

Тази сутрин стигнах до шефа на болницата. До такава степен нещата ескалираха, че аз стигнах до шефа на болницата и им обещах с ясното съзнание, че ще стигна по-надалече, ако тези неща не се вземат под внимание. Тогава шефът на ковид отделението има честта да ми се обади, за да ми каже какво е състоянието на майка ми. Днес е понеделник. Казаха, че е в добро общо състояние, подобрявала се. На мен това ми е ясно, ние 50 на 50 бяхме абсолютно подготвени всички вкъщи, че може да се случи нещо, никого в нищо не упреквам.

Упреквам самата система, че се действа неадекватно и не се дава информация на близките, които стоят отвън, от другата страна на бариерата и чакат някаква информация. Две денонощия не знаех жива ли е, умряла ли е. На всичкото отгоре никой не ми поиска телефон за контакт! Когато се свързах с някой от дежурните доктори в събота към 10 часа вечерта, той ми каза: „Не се притеснявайте, госпожо, ние ще се свържем с вас, ако има нещо“. Аз тогава попитах: „С кого ще се свържете като няма никакъв актуален контакт с когото и да било от семейството!?“. „Ами да, добре, оставете си телефона за контакт“- чак тогава го поиска той.

Значи ние трябва да стигнем до там – да започнем да се караме, да се обиждаме взаимно кой какъв е, което за никой не е желателно, за да се стигне до някакъв консенсус по въпроса. Това е недопустимо! Много пропуски, пълен хаос и абсолютна безотговорност!

Мисля, че наред с всичките други проблеми, трябва да се обърне внимание и на това нещо.“.

Facebook Comments

36 Shares

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *