Най-високите заплати са на село: Щастливци се разписват срещу 2178 лева на месец

Невероятно, но факт! Доживяхме да видим, че най-големите заплати в България получават хората, които живеят…на село.

Първенецът е община Челопеч, където средната заплата е 2178 лева. Данните са на Института за пазарна икономика /ИПИ/ за 2017 г. Там местните хора буквално ходят върху злато – защото в района е най-голямото и богато медно-златно-пиритно находище в Европа. Рудодобивът е основен отрасъл в производствената структура на общината, което е причина за доброто икономическо състояние и високите доходи. Находището се разработва от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“, с която държавата е сключила концесионен договор за добив на подземни богатства.

С най-високи доходи в България са общините, които са малки, но имат развит добър бизнес, е основният извод от проучването на ИПИ, който наскоро публикува интерактивна карта за доходите през 2017 година. За 2018 г. данни все още няма, но средната заплата за този период е увеличена средно с 10%.

Общините с най-висока средна заплата в България не са големите областни центрове. Лидерите по заплати са сравнително малки общини, в които има много големи работодатели – обикновено в енергетиката или добивната промишленост. Тези големи компании дават високи заплати и в същото време доминират тотално местния пазар на труда, тоест голяма част от работещите на територията на общината работят именно в тях. Освен това повечето големи компании са и социално отговорни за общините, в които работят.

„Партньорството с кметовете за нас е от ключово значение за постигане на устойчиви резултати в развитието на местните общности“, казват от „Дънди Прешъс Металс Челопеч“.

След „златното“ село Челопеч се нарежда Козлодуй. Там средната заплата е 1 790 лв. И това също не е случайно, защото в района големият работодател е ядрената централа.
Големи енергийни компании хранят Раднево и Гълъбово, а средните възнаграждения в двете градчета са съответно 1 657 лв. и 1 610 лв.

Икономиката на двете общини е доминирана от близостта до природните залежи на въглища, мините и топлоелектрическите централи в комплекса „Марица Изток“ – 600-мегаватовата ТЕЦ “AES Гълъбово“, държавната ТЕЦ Марица изток 2″ ЕАД – най-голямата топлоелектрическа централа в България“, и КонтурГлобал Марица Изток 3” до село Медникарово с мощност 908 мегавата.

В топ 5 влиза и Пирдоп – с 1 562 лв. средна заплата, отново благодарение на голяма добивна компания, разбра 365 Новини.

Основно предприятие в общината е медодобивният завод на Аурубис България. На шесто място е Девня /с 1 442 лв. средна заплата/ и силно изразен индустриален профил. Тук преобладава химическата индустрия – основните предприятия са „Агрополихим“,
„Солвей Соди“, „Девня цимент“.

София се нарежда на 8-о място през 2017 г. със средна заплата от 1 433 лв. За разлика от много други икономически класации, тук община София няма как да бъде лидер, тъй като икономическият профил на столицата е много разнообразен. И макар заплатите да са високи, те не могат да догонят средните нива на заплащане в някои малки общини, където огромната част от наетите са в енергетиката или добивната промишленост.

Единствената друга община, която е и областен център, в топ 20 по заплати е Стара Загора (19-та позиция) със средна заплата от 1 021 лв. за 2017 г.

Според анализаторите на ИПИ, по-скоро индустриалният профил на Стара Загора води до по-високи нива на заплащане спрямо другите големи общини.

В топ 20 влизат и други общини с индустриален профил – обикновено близо до големия град и с развита индустриална зона. Такива са Костинброд /1175 лв./, Елин Пелин /1159/ и Божурище /1144/ – в близост до София. Суворово /1111/, Аксаково /1104/ и Белослав /1080/ – до Варна, както и Марица /1051/ до Пловдив, където е „Тракия икономическа зона“. Сред общините със средна месечна заплата над 1000 лева влизат още Лъки /1109 лв./, Севлиево /1010/ и Ботевград /1043/.

Общият поглед към общинската карта на заплатите позволява много ясно да се откроят както водещите икономически центрове, така и районите, които изпитват сериозни трудности. Разликите между Северна и Южна България също могат лесно да се видят. На юг се формират центрове с по-високи заплати около София и Пловдив, а на следващо ниво и около Стара Загора и Бургас. Към тези големи градове прибавяме и добивната промишленост в малките общини в Средногорието.

На север единственият център на високи заплати около голям град е Варна.

Другите примери, като Севлиево и Летница например, са хубави, но те не могат да повлияят в по-голям мащаб на картата на север. Проблемите на север не са просто наличието на обезлюдяващи се общини в Северозападна България, а липсата на силни икономически центрове, които да си влияят взаимно. Някои от големите градове на север като Плевен, всъщност губят хора и не предлагат високи заплати.

ОТ ИПИ цитират, че преди година имаше дискусия защо заплатите в област Благоевград са толкова ниски и сравними с тези в област Видин. Общинската карта дава ясен отговор. В община Благоевград заплатите не са чак толкова ниски, но ситуацията в съседните по-малки общини е силно влошена. По-малко от 1/3 от работещите в област Благоевград работят в областния център. Всички останали са в съседни общини, където заплатите са сред най-ниските в страната.

В Югозапада са и най-много общини с най-ниските заплати – между 500 и 600 лева. Това са Струмяни /589 лв./, Якоруда /579/, Кочериново /528/, Бобошево /562/, Ковачевци /555/. За сравнение, в Северозапада има само една община в този диапазон – Ружинци /574 лева/.